Ако извадеше късмет, Чан щеше да стигне до кулата, преди да се появи моторницата на престъпника.
Най-големият заслон за наблюдение на птици беше на няколко крачки вдясно. Прекият път през центъра на природния резерват започваше точно зад него.
Той насочи напред гранатомета.
Тръгна, без да бърза, защото щеше да вдигне шум и да се умори. Подтичваше с равномерна скорост. Десет километра в час. Като крокодилите. Кожените му мокасини тихо шепнеха върху чакъла. Несъзнателно, без дори да забележи какво прави, белите му дробове ритмично започнаха да изпомпват въздуха, както го бяха учили в академията. Бърз марш! Леви, десни!
Американско обучение. Американски методи. Американски оръжия. Всичко това влизаше в подготовката. В онези дни Съединените щати приличаха на голямо объркано животно, което се търкаля в малко, смъртоносно тресавище на име Виетнам. Цяла Югоизточна Азия гъмжеше от американци и мнозина от тях имаха задачата да обучават така наречените съюзници. Едри типове в зелени униформи, които вървяха с полюляваща се походка като Джон Уейн в „Рио Браво“. Докато тичаш, сержантите ти викат, както са ги учили американските инструктори: „Леви, десни“.
И Чан тичаше, понесъл оръжие почти пет пъти по-тежко от карабините „М-14“ с дървени приклади. Ритъмът беше правилен. Той се нуждаеше от повече кислород в кръвта, от засилена сърдечна дейност, от допълнителни хормони в организма. Това правеше убиването по-лесно. Ако се престараеш, ще започнеш да се задушаваш. Ръцете ти ще се разтреперят и няма да улучиш целта. Трябва да действаш бавно и да мислиш. Ставаш чувствителен и се потиш по-обилно. И най-странното беше, че дишаш по-учестено, отколкото ако тичаш.
Номерът е в ритъма. Това е форма на медитация, повтарящи се физически и умствени мантри, които носят покой на душата, острота на ума и съвършен контрол на тялото. Дзенбудизъм, йога, медитация, военна подготовка — всички те имаха една и съща цел и постигаха еднакъв психически ефект.
Леви, десни.
Чан спокойно тичаше в тръс покрай солените блата. При минаването му се размърдваха живи същества. Нощни птици спореха за територия и изразяваха любовните си предпочитания. Жаби крякаха в тръстиките и водите на делтата, които се надигаха от прилива, шепнеха между корените на мангровите дървета и леко се плискаха в калния бряг.
Чан се намираше на четирийсет минути от финансовия център на Югоизточна Азия и на един милион километра в миналото, в свят, който беше същият както преди раждането на човека.
Леви, десни.
Сега той беше във върхова форма, спокоен и готов. Тъмните храсти пред него просветляваха, отстъпвайки място на пясъка. Още двайсетина крачки и щеше да излезе на главната пътека. И ако боговете му се усмихнеха, щеше да се приближи до жертвата си. Завой вдясно, още километър и половина, и щеше да стигне до кулата. Осем-десет минути тичане, после по-бавен ход, без да издава звук. Надяваше се, че Тафт е достатъчно самоуверен, за да се изкачи на кулата и да стане идеална мишена. Силуетът му щеше да се очертае на фона на небето и отраженията…
— Исусе!
Чан се вкамени. Викът се чу вляво от пътеката, водеща към най-гъстата част на тресавищата в Сунгей Було. Гласът несъмнено беше на Тафт.
— Господи! Махни се от мен, по дяволите!
Офицерът се усмихна доволно. По всичко личеше, че господин Тафт се е срещнал с някое от нощните животни в Сунгей Було.
8
Змията беше последната капка. „Чашата преля“ — помисли Джак.
Той вървеше предпазливо. Придържаше се към песъчливата пътека и проверяваше дали е на правилния път, като от време на време включваше фенерчето на Питър Куинт.
И онова нещо се плъзна в светлината на лъча. Изглеждаше безкрайно. Десет метра отвратителна, бяла, люспеста, гадна змия!
— Исусе! — извика Джак.
Влечугото беше дебело колкото ствол на дърво, чудовищно, силно и изключително отблъскващо. Догади му се. Змията спря по средата на пътеката и се вторачи в него. Явно го смяташе за апетитна мръвка.
„Господи!“
Той неволно отстъпи назад. Змията реагира, като смени посоката и запълзя към него, като влечугото не откъсваше от Джак хипнотичните си, изцъклени очи. Сигурно го мислеше за ранено животно, което вие от болка и е лесна плячка.