Чан зареди гранатомета. За миг му хрумна да го захвърли и да извади пистолета, но се отказа от тази идея. Тафт беше далеч напред. Пистолетът беше неточен на разстояние повече от двайсет и пет метра. А той не можеше да си позволи грешка! Гранатометът беше единствената му надежда.
Обувките на Чан тропаха по дървения мост и издаваха на Тафт местонахождението му. Докато тичаше, зареди гранатомета. Събу лявата си обувка, после дясната. Едната спря на дървените дъски, а другата цамбурна в блатото. Мокасини „Бали“, направени от кожа за ръкавици, четиристотин сингапурски долара. Чан дори не се замисли за загубата. Приготви се да скочи в калната вода и да стреля, ако съзре мишената.
Приближи се до мястото, откъдето американецът се бе шмугнал в най-тъмната и гъсто обрасла част на Сунгей Було, в самия център на джунглата от мангрови дървета. Негодникът инстинктивно бе побягнал към най-подходящото място.
„Много го бива. Но дали е по-добър от мен?“
Чан прескочи перилата, без да се подпира. Направи го като олимпийски бегач, грациозно преодоляващ препятствие.
Приклекна и се приготви да нагази във водата и засмукващата кал. Водата се разплиска до шията му. Топла и гъста кафява течност обля лицето му. Вкусът й беше солен и в същото време миришеше на органична материя. Имаше температурата на прясна кръв.
Изправи се. Водата стигаше почти до кръста му. Леко течение подръпваше крачолите на панталона му.
Застана неподвижно и се заслуша.
Тафт сигурно се придвижваше бавно, затова беше по-добре да не вдига шум. Но ако боговете му се усмихнеха, Чан нямаше да е толкова безшумен. Щеше да се хвърли в калта, да се хване за плаващ дънер, да се добере до място, където е дълбока, и да започне да плува.
Лек ветрец разлюля дърветата. Листата зашумяха. Приливът зашепна с тих глас. В протока изсвири корабна сирена. Звукът беше слаб и далечен, заглушен от гъстата растителност в природния резерват. Някакво дребно животно изпръхтя и малки нокти застъргаха по кората на дървото, по което се изкатери. Жабите още крякаха гръмогласно, а нощните птици продължаваха да вършат шумната си работа, без да се интересуват от пристигането на двете същества, бавнодвижещи се двуноги, които едва ли щяха да застрашат гнездата им. Чан стоеше неподвижно и се ослушваше.
От североизток, вляво по канала, се разнасяше тих шум от бавно придвижване във вода. Приглушен, потаен и ритмичен — някой плуваше колкото е възможно по-безшумно. Разбира се, това беше Тафт, който се опитваше да стигне до мястото на срещата при кулата за наблюдение.
Аз съм мъжкар и съм гладен. Лениво размахвам опашка, търсейки дълбоки води. Тук няма плячка. Отчайващо място.
Тафт сигурно не плуваше бързо. Рискът да го чуят беше твърде голям. Това даваше предимство на Чан. Той добре познаваше парка и бе играл в него още когато имаше само пущинаци. Затова знаеше как да се придвижва в тези води по-бързо и потайно от престъпника.
Веднага намери подходящ дънер — дълъг почти колкото него и не много дебел. Хвана се за дървото и се остави течението да го носи по канала. Сложи гранатомета напреки на пъна и започна да се изтласква, като риташе в калта. Така се движеше по-бързо, отколкото ако плуваше. И не издаваше звук. След няколко секунди дървото се понесе по-бавно. Чан продължи да рита.
Някъде пред него — но вече много по-близо — още се чуваше ритмичното плискане на вода.
Пернатите са вкусни, но най-хубави са топлокръвните. Плувай под повърхността. Да се виждат само очите. Храната сама ще те намери. Не е необходимо да бързаш.
Чан настигаше Тафт. Ако американецът продължеше да плува бавно, скоро щеше да скъси разстоянието. Тафт несъмнено бе напрегнал слух, за да чуе издайнически плисък на вода от преследващ го човек. Но негодникът нямаше да чуе нищо. Нито щеше да разбере какви умения бе усвоило малкото китайско момче преди няколко десетилетия, благодарение на малайските си приятели, опитни в промъкването до птичите гнезда в тресавището, за да крадат яйца в онази епоха на бедност и междуособни войни.
Каналът правеше завой. На двайсет метра имаше островче — плетеница от мангрови корени и кал. Прииждащият прилив минаваше от двете му страни. Коя ли страна ще избере Тафт? Чан се заслуша. Плувецът, който вече беше наблизо, бе поел вдясно. Той също насочи натам импровизирания си сал.