В тези води има и друг. Зад мен е. Движи се толкова безшумно, че сигурно е някой от люспестите ми събратя.
Понякога използването на дънер за придвижване през мочурища и делти бе давало още по-благоприятни резултати за Чан и приятелите му. Да, птичите яйца бяха вкусни. Но още по-вкусни бяха самите птици и ако умееш да боравиш със саморъчно усукана примка, вечерта ще се прибереш вкъщи като герой, носейки храна за разкошен пир. В онези дни, когато Сингапур беше размирна, изостанала страна от Третия свят, месото беше рядкост. Разбира се, Чан Джин не бе изпитал подобно лишение, тъй като родителите му бяха заможни. Но сред приятелите му от малайските семейства, които живееха на брега и ловяха риба, дъждосвирецът беше страхотен деликатес. Имаше и раци, но само ако знаеш къде да ги търсиш и действаш ловко с пръчката. Малкият Чан, разбира се, беше ловък и гордо правеше подаръци на родителите на приятелите си.
Макар и бедни, онези времена бяха по-хубави. Чувстваше се нетърпение. Несигурността на живота се усещаше по-осезателно. Хората сами взимаха решения, мислеха за алтернативи и понякога предприемаха смели действия. Но днес повечето сингапурци бяха плахи същества. Имаше кой да се грижи за тях и да ги защитава. Криеха се зад широките поли на покровителстващото всеки правителство и…
Ето го! Чан го видя! На не повече от трийсет метра.
Другият се приближи. Кой се осмелява да оспорва кралските ми владения?
Тафт се виждаше само като блед силует сред сенките, неясно очертание в тъмните води. Но несъмнено плуваше към островчето с мангрови дървета и се отправяше към кулата за наблюдение. Чан сви колене, заби пети в засмукващата кал и се отблъсна по-силно.
Още минута и щеше да го настигне. Щеше да се приближи на десет-дванайсет метра зад Тафт. После щеше да се прицели, да натисне спусъка и да сложи край на нощните приключения.
Гранатата щеше да разкъса на парчета проклетия наркотрафикант. Щяха да ги търсят цяла седмица. И да ги намерят разпръснати в радиус от един акър.
Изгаряше от нетърпение.
Приближи се още. Деляха ги по-малко от осемнайсет метра. Онзи боклук не го беше чул и не знаеше колко близо е смъртта.
Четиринайсет метра. Чан видя цялата дължина на тялото на врага. Само още няколко секунди…
Съдейки по миризмата, не е съперник, а голяма и вкусна плячка. Хубаво месо. Меко и обилно напоено с кръв.
Дънерът се блъсна в нещо. Плитчина от кал. Заседна. Не искаше да продължи напред. Нито да помръдне дори на сантиметър.
„Ако ще го убивам, това трябва да стане сега!“
Плячката се изправя. Ако ще я хващам, това трябва да стане сега.
Чан се надигна и понечи да сложи гранатомета на рамото си. Знаеше, че може да пренебрегне удобството на оптическия и лазерния мерник. От това разстояние само трябваше да се прицели, да натисне спусъка, да поеме отката и да се надява парчетата от покойната отрепка Джон Грегъри Тафт, които полетят към него, да не са от най-гадните.
Гладът ми скоро ще се превърне в преяждане.
Чан вдигна гранатомета и се усмихна. В същия миг нещо се допря до гърба му и един глас прошепна:
— Горе ръцете, Чан! Хвърли оръжието!
Истинско угощение!
Чан Джин си помисли: „Боже мой! Какво преследвах през последните пет минути?“. После си каза: „О, не!“. Последното се отнасяше за факта, че стреснат от засадата на Тафт, инстинктивно бе натиснал спусъка.
Нанасям удара…
От дулото се извиси огнена дъга. Гранатометът отскочи назад и прикладът се заби в ребрата на Чан със силата на слонски ритник.
Почувства пронизваща болка.
Във водата пада мълния…
Пред очите му падна мрак.
Чува се гръм…
Чан Джин изгуби съзнание.
Те са по-смъртоносни от мен.
Четириметровият крокодил трепна от унищожителната сила на гранатата, която експлодира на няколко метра от него. Стъписано и зашеметено, животното се гмурна и заплува с всички сили, за да се спасява в дълбините на протока.
10
Чан се свести, но още не беше готов да отвори очи. Отдясно на гръдния си кош усещаше болка, но някак притъпена и далечна, потисната от лекия шок, в който бе изпаднал.
Сви крака. Движението накара тялото му да потрепери. „Счупени ребра“ — помисли Чан. Нямаше да може да се движи бързо, докато не заздравееха. А може би и после.