— Знаеш ли, Чан, наистина си много противен.
— Опитвам се.
— Кажи ми нещо. Когато ти и приятелите ти нахлухте в хотелската ми стая, защо не носехте полицейските си значки? Ако си ги бяхте сложили, щях да се предам.
— Не ми трябва смърдяща значка.
— „Съкровището на Сиера Мадре“. Заснет през 1947 година. Режисьор Хюстън. Участват Богарт и Холт. Всъщност репликата е: „Не е необходимо да ти показвам смърдящи значки“.
Чан отвори широко очи. Тафт очевидно беше културен човек и имаше вкус, макар да бе проклет гангстер.
— И защо не ти трябваше смърдяща значка? — продължи американецът.
— По дяволите — изръмжа ченгето. — Държах пълномощното си.
— Кое?
Въпросът го озадачи. Наистина ли този боклук не знаеше какво е пълномощно? Не, това беше невъзможно… Но, от друга страна, Тафт беше американец и очакваше цивилните ченгета да носят значките си, закачени на саката. Може би не знаеше, че в Сингапур…
— Тафт, шибан лъжецо, много добре знаеш какво е пълномощно.
— Не знам.
— Полицейска карта за самоличност, човече! Пълномощно да риташ врати, задници и отрепки като теб. Държах я в ръката си, когато ти отвори вратата. Картата беше точно под шибания ти нос.
— И откъде трябваше да знам каква е тази карта?
— Не се будалкай, Тафт! Не искам да те слушам.
Американецът се намръщи и измърмори:
— Проклетите тъпи ченгета дори не носят значки. Защо ли не съм изненадан?
Тафт се изправи и Чан видя още два пистолета, затъкнати в колана му. И двата — на Чан.
— Нали каза, че не обичаш оръжията.
— Така е. Но знаеш ли, човек се пристрастява към тях. — Отново се ухили и Чан още по-малко хареса изражението му. — Както и да е. Тъй като съм свестен тип, ето какво ще направя. Не искам да те оставям тук ранен, но няма друг начин. Щом стигна до Малайзия, ще се обадя…
Чан потрепери. Обзе го смъртен ужас и неконтролируем страх.
— Ще ме оставиш на крокодилите, така ли?
Гласът на Тафт прозвуча една октава по-високо, изпълнен с паника:
— Крокодили?! Истински?
— Престани, Тафт. Пръсни ми черепа и да приключваме. Или ако искаш да ме чуеш да крещя, изстреляй няколко куршума в корема ми. Но, за бога, позволи ми да умра като мъж!
— Тук има крокодили? — Американецът отново седна. — Исусе!
Тафт напрегнато се замисли. Чан не знаеше за какво, но беше важно да разбере. Той поклати глава, опитвайки се да прогони болката, шока и смразяващия ужас от мисълта, че е окован с белезници за дърво, няма оръжие и вероятно наоколо се въртят гладни крокодили.
— Във водата имаше нещо — зашепна Тафт. — Мина покрай мен. Току-що се бях добрал до това островче. После се появи ти. Помислих, че онова нещо във водата е голяма риба.
— Беше крокодил. В тъмнината го взех за теб. Повечето минават през протока и…
— Протока? — Отново повиши тон. — Аз се готвя за среднощно плуване, а във водата има крокодили!
Чан не се сдържа и се изсмя. Почувства адска болка в гърдите.
— Да плуваш? А моторницата?
— Каква моторница?
Тук нещо не беше наред.
Тафт заговори по-бързо, като отчаян човек, който всеки момент ще загуби самоконтрол:
— Виж какво, единственото ми желание е да се добера до безопасно място. Толкова ли много искам? Ако намеря някого, който да ме изслуша, вместо да се опитва да ме застреля всеки път, когато пътищата ни се пресекат, ще му обясня как стоят нещата. Но в тази скапана страна никой не желае да ме изслуша. В Сингапур непрекъснато се сблъсквам с ненормалник на име Чан, който има достатъчно оръжия, за да превъоръжи Ирак, и разни други типове, а не съм направил нищо. Господи! — Размаха ръце и погледна към небето, сякаш търсеше Бога. Думите се лееха като поток от устата му: — После се натъкнах на онази змия! Огромна като булдозер! Исусе! Само това ми липсваше. По-лошо не може да стане. Така си помислих. Но не! Имаше още. Крокодили, които преминават през протока! Това вече е прекалено. Писна ми!
Американецът се задъха и наведе глава.
Според Чан изпълнението му беше забележително — объркан гражданин, несправедливо обвинен в умишлено престъпление. За малко да му повярва. Но, разбира се, Тафт беше талантлив актьор, който играеше ролята си.
Американецът го погледна огорчено и примирено.
— Добре. Няма да вляза във водата. Не мога да се бия с крокодили. Тогава какво да направя? Първо трябва да се измъкна от това скапано блато, нали? Докато ти беше в безсъзнание, аз прегазих калта и се добрах до това противно островче. Дървеното мостче е от другата страна. Мога да отида дотам и да избягам, нали? Няма да има проблем, само дето мога да бъда схрускан от местните обитатели.