— Но нали трябваше да пътуваш за Калифорния? Да проучваш митническите измами?
— Отложих пътуването.
Той вдигна вежди в недоумение. Правеше го много добре. Сигурно всяка сутрин се упражняваше пред огледалото в банята.
— Боже мой, нима не ти обясних, че този репортаж е спешен?
— Случи се нещо непредвидено. Репортажът ще трябва да почака. Закъснявам, Саймън…
Гейбриел се опита да се промъкне покрай него, но Бъртън направи крачка към нея.
— Да почака? Правилно ли чух? Гейбриел, ти си длъжна да напишеш този репортаж. Страниците са определени. Започнаха да правят схеми, за да обяснят на читателите как точно се осъществяват измамите. Събудих шефа на бюрото ни в Сан Франциско и го накарах да изпрати фотограф, който да те следва по петите и да прави снимки, докато ти взимаш интервютата. А сега ми казваш, че репортажът трябва да почака. Господи, Гейбриел, сигурно не си забравила значението на думите „краен срок“.
— Саймън, случи се нещо…
— О, да, представям си. — Усмихна се подигравателно. Сигурно и това упражняваше пред огледалото. — Твоят чиновник, превозвача. Онзи, който е имал безразсъдството да пренесе незаконно наркотици в куфарчето, подарък от теб.
— По дяволите, Саймън, ща закъснея за среща. Пусни ме да мина.
Той поклати глава. Жестът му целеше да покаже умора и тъга. Но гласът му бе изпълнен със самодоволство.
— Ще ти дам съвет. По-добре да го приемеш сега и да се примириш с истината. Този човек е престъпник. В това ме убедиха най-добрите ми източници. Освен това научих, че сингапурците смятат да го накажат за назидание. — Саймън направи пауза и се приближи още до нея. На лицето му се изписа престорена загриженост. — Гейбриел, ти не си първата жена, подведена от мошеник. Знам, че тази мисъл няма да те утеши, но най-доброто, което можеш да сториш, е да избиеш от главата си този човек. Престори се, че е бил лош сън. Или изобщо не мисли за него.
— Какво си намислил? — попита тя, сякаш вече не знаеше.
— Първо, да заминеш за Калифорния. Това е задължително. Уверявам те, че статията, върху която работиш, е спешна, и ако не я напишеш, рискуваш кариерата си. Нещо по-важно, работата ще ти даде възможност да се съсредоточиш и да забравиш неприятните спомени. Друга препоръка — за да избиеш от главата си господин Тафт, не е лошо да разшириш социалните си контакти, като се срещаш с други…
— Саймън, ти си нещастник. — Гейбриел се опита да мине покрай него, но той я хвана за ръката. — Ако ме докоснеш, ще подам оплакване за сексуален тормоз.
Бъртън сви устни, сякаш бе вкусил нещо стипчиво.
— Не искам да сторя зло, Гейбриел. Мисля само за твоите интереси.
— Саймън, махни се от пътя и от живота ми, по дяволите!
— Ти си глупачка.
Той отстъпи назад. Гейбриел мина покрай него и тръгна към асансьора. Докато вратите се затваряха, Саймън измърмори:
— Глупачка, проклета глупачка. Ако не бях толкова влюбен в теб, нямаше да си правя труда да…
Изисканият му английски бе изчезнал. Беше се сменил с дразнещо австралийско произношение.
2
Едно такси като по чудо се освободи точно пред входа на „И Пи Ес“. Измокрен от дъжда човек без чадър се готвеше да се качи. Гейбриел го изпревари, каза на шофьора адреса на „Ел Би Тек“ и когато таксито се включи в уличното движение, извади от куфарчето си папка с компютърни разпечатки.
— Бихте ли запалили лампата?
— Моля?
— Лампата. Трябва да прочета нещо.
Шофьорът изпълни молбата й. Тя започна да прелиства купчината документи, които й бяха дали библиотекарите.
Данните бяха безполезни. Никъде нямаше намек, че в компанията се извършва нещо нередно. Финансовите доклади бяха изрядни. Единственият спорен момент бяха обичайните дела, заведени от алчни за хонорари адвокати с надеждата, че подобно на всяка друга компания в Америка и „Ел Би Тек“ ще предпочете да уреди спора извън съдебната зала, отколкото да похарчи пари за скъп процес. Никой от федералното правителство не разследваше „Ел Би Тек“. Нито един ядосан длъжник не бе предявил иск за запор на активите. Нямаше компенсационни програми за награждаване на…
Гейбриел изведнъж престана да прелиства страниците. Нещо привлече погледа й. Нещо съмнително в един от кредитните доклади. „Какво, по дяволите…“
— Тук ли, госпожице?