Тя вдигна глава. Таксито беше пред сградата на „Ел Би Тек“. Предпазвайки с огромен тъмносин чадър прекрасното си палто от норки, Оливия Тачър стоеше вляво от въртящите се врати. Гейбриел даде пет долара на шофьора и му каза да задържи рестото.
Беше осемнайсет и трийсет и в „Ел Би Тек“ нямаше никого. Деловата секция приличаше на запустял град. Въпреки това се долавяха характерните миризми на административна сграда — на недоизядени сандвичи, изхвърлени в кошчетата за отпадъци, на ацетон, на озон, примесен с мириса на тонер за копирните машини, на букет от евтина козметика, използвана от зле платени секретарки, и преди всичко — парлив мирис на преуморени служители.
Двете жени застанаха в занемарената приемна на трийсет и четвъртия етаж. Оливия й посочи протрито канапе, тапицирано с изкуствена кожа. Гейбриел седна.
— Кабинетът на изпълнителния директор е на горния етаж. Ще поработим тук един час, после ще отидем там.
— Какво ще правим?
— Ще ровим из документите. Тук живеят работливите пчелички, мила. Не си ли идвала?
Гейбриел поклати глава. Преди да повишат Джак, тя знаеше, че кабинетът му се намира на този етаж, но не бе ходила там. Джак твърдеше, че се смущава от размерите му. Но според нея той по-скоро беше притеснен от факта, че на същия етаж работи бившата му приятелка. Затова Гейбриел реши да не го посещава в „Ел Би Тек“.
Оливия протегна ръка.
— Това място ми прилича на лабиринт за лабораторни плъхове. Коридорите водят във всички посоки. Претъпкани миниатюрни стаички. Стените имат потискащият оттенък на избледняла слонова кост. Представяш ли си горките същества, които работят тук? Мъчат се за парче хляб и постоянно се страхуват, че вместо това ще получат удар. В нашата компания съпругът ми е осигурил минимум четирийсет и пет квадратни метра на служител. Казва, че по-малката площ ги превръща в бездушни роботи.
Гейбриел се намръщи.
— Не сме дошли тук, за да обсъждаме помещенията, нали?
Леко засегната, Оливия отговори:
— Не. Трябва да ти кажа някои неща, мила. Предполагам, че се опитвах да отложа неизбежното.
Стигайки прибързано до погрешен извод, младата жена прошепна:
— Господи, наистина ли Джак е замесен в…
— Разбира се, че не е. Онова, което ще ти кажа, няма нищо общо с този въпрос — прекъсна я Оливия, сетне си пое дълбоко дъх, подготвяйки се да съобщи вестта: — Макар че новината не е по-малко мрачна. Изглежда твоят млад приятел не може да очаква помощ от правителството. Разговарях с онези лицемери от Вашингтон. Съпругът ми Скот също. Думите им съвсем не ни успокоиха. По всичко личи, че официалната политика на Държавния департамент е на ненамеса. Нещо повече, сегашната администрация няма желание да бъде обвинена, че „пипа меко“ по въпроса с наркотиците.
— Няма ли поне да проверят какво е положението на Джак?
— Опасявам се, че не. Макар че утре Скот ще отиде във Вашингтон и ще се опита да извие ръцете на неколцина сенатори. През това време… — Оливия извади от чантата си сгънат лист и й го подаде. — Изпратиха ми това по факса. Официалното становище на Съединените щати, отнасящо се за американски граждани, нарушили законите на Сингапур.
Гейбриел присви очи и започна да чете.
Докато е в чужда страна, гражданинът на Съединените щати се подчинява на законите и правилата в съответната държава, които понякога значително се различават от тези в САЩ и не осигуряват защитата, гарантирана за индивида от американското законодателство. Хората, нарушили закона, макар и несъзнателно, могат да бъдат изгонени, арестувани или хвърлени в затвор. Те трябва да знаят, че в Сингапур има строги закони и наказания за провинения, които в САЩ се смятат за дребни, в това число нарушаване на правилника за движение за пешеходци, хвърляне на боклук, плюене, внос и продажба на дъвка. Сингапур налага задължително бой с бамбукова пръчка за вандализъм, както и за нарушения на имиграционните закони и други провинения. Наказанията за притежаване, употреба и търговия с наркотици са строги и осъдените нарушители може да очакват затвор и глоби. В Сингапур има смъртно наказание за множество престъпления, свързани с наркотиците. Търговските спорове, които в САЩ се разглеждат като граждански, в Сингапур може да ескалират до криминални и да доведат до тежки глоби и присъди. В съдилищата няма съдебни заседатели. Присъдите се издават само от съдии. Сингапурското правителство не осигурява юридическа помощ, освен в углавни престъпления.