Выбрать главу

— Господи! — възкликна младата жена.

— Откровено казано, по-лошо е, отколкото предполагах. — Оливия въздъхна и стисна зъби. — А сега трябва да знаеш още нещо. Тайна е и искам да обещаеш, че няма да споделиш с никого. Нали? Джоуел Грийнбърг изяви желание да продаде компанията. Купувачите предложили привлекателна цена и още по-привлекателна лична сделка за Джоуел. Нямаше да ти го кажа, но вчера на съвещанието се случи нещо необичайно, точно преди Джоуел да разкрие плана си. Тогава ми се стори, че е ненужно нарушение на протокола, но сега се питам дали не е нещо по-сериозно. Макар че Джак отсъства от града, Джоуел твърдо настоя резултатите от работата на отдела му да бъдат представени пред управителния съвет. Съвсем не беше необходимо да го прави. Можеше да почака, докато той се върне.

— Не разбирам.

— Изненада ме начинът, по който Джоуел го стори. Държа се така, сякаш Джак не е вицепрезидент. Все едно не бяхме обсъдили, гласували и приключили с въпроса кой да отговаря за материално-техническото снабдяване. За мястото имаше двама кандидати и Джоуел повери представянето на своя фаворит — човека, когото управителният съвет отхвърли. Вчера ме изуми наглостта на Джоуел — плесница за управителния съвет, а също и за Джак. Разбира се, нямам никакъв проблем с младата Денис, но… — Млъкна и изпитателно изгледа Гейбриел: — Кажи ми, мила, какво означава изражението ти?

— Денис Доналд. Двамата с Джак са били… Ами, имало е нещо между тях. Той не обича да говори за това, но каза, че раздялата била много неприятна. Тя му изпращала писма, заплашвала го, опитвала се да пречи на работата му и…

— Това може да обясни много неща. Отначало Денис се е представяла в благоприятна светлина — откровена, сдържана, не се опитва да флиртува с момчетата… Защо гледаш така, сякаш се задушаваш?

— Не се опитвала да флиртува! — Гейбриел повиши тон: — Аз чух точно обратното.

Оливия се ядоса:

— Умея добре да преценявам хората. След четирийсетте… След няколко десетилетия в света на бизнеса познавам добре всички хитрини, които трябва да използва една жена, за да се издигне. Всъщност мисля, че аз съм измислила много от тях.

— Извинявай.

— Истината е, че понякога Денис може да бъде доста емоционална. Ако Джак е скъсал с нея, сигурно е била… Ами, да речем, отмъстителна. Всъщност не ми е трудно да си я представя в ролята на лейди Макбет. Лицето й прилича на книга, в която мъжете могат да прочетат странни неща… — замислено добави Оливия.

— Какво искащ да кажеш?

— Ами, като член на управителния съвет, аз имах удоволствието да й съобщя, че Джак е спечелил мястото. Тя пребледня, като чу новината, макар че направи всичко възможно да не покаже чувствата си. Предполагам, че се е ядосала достатъчно много, за да отвърне на удара. Денис вдигна голям шум, когато Джак измисли нова стратегия за развитието на транспорта. Същината на неговия план бяха операциите в Азия и той предложи някои драстични промени. Но, разбира се, тя ръководи нещата в Азия. Това е малкото й феодално владение. Онемя, когато научи какво възнамерява да направи Джак.

— Опита ли се да го спре?

— Разбира се, че не, мила. Живеем в Америка. Хората, които не могат да разберат накъде духа вятърът, не се застояват дълго. Тя направи онова, което всеки би сторил. Веднага се представи като най-големият поддръжник на плана. — Оливия въздъхна. — Корпоративната политика е толкова предсказуема.

— Мислиш ли, че Денис е в дъното на онова, което се случи с Джак?

Оливия се усмихна.

— Би ми се отразило добре, ако чуя, че е така. Макар че той още не знае, но аз смятам да попреча на Джоуел Грийнбърг да открадне компанията. Ако се окаже, че в „Ел Би Тек“ става нещо нередно, тогава е много вероятно купувачите да оттеглят предложението си. А ако злосторникът се окаже кандидатът за вицепрезидент на Джоуел… ами, още по-добре. Малко делови операции могат да оцелеят след такъв скандал.

— Както и малцина изпълнителни директори.

— Хрумвала ми е и тази мисъл.

Изражението на по-възрастната жена показваше, че мисълта й е приятна.

— Ами онова, което ми каза Джак? Идеята за репортаж? Продължавам да мисля, че той е притеснен за някаква митническа измама в „Ел Би Тек“.

— Още една основателна причина да проверим документите на отдела. Занимава се с вноса и износа през националните ни граници, нали? — Оливия се усмихна мрачно и погледна часовника си. — Мисля, че е време да се залавяме за работа и да извършим няколко нарушения.