Тя стисна зъби.
— Много добре, Джоуел. Нека да се съсредоточим върху този въпрос. Да предположим, че е бил натопен и в „Ел Би Тек“ има информация, която доказва, че е невинен. Как ще се почувстваш, ако го осъдят, защото си отказал на Гейбриел да потърси доказателството?
— Адски добре.
— Джоуел!
Грийнбърг сви устни. Беше допуснал грешка. Един директор не трябваше да говори така и той го знаеше.
— Съжалявам. Не исках да кажа това. Разстроен съм… Медиите, ефектът върху акциите ни… Знаеш, че в момента водим… важни преговори и този скандал с наркотици ги усложнява. Ако… уговорката ни… с онези хора се провали, Тафт ще бъде виновен.
— Моята теория е, че вината е на някой друг. Ако намерим доказателства…
— Както вече казах, всичките му документи са в ръцете на властите.
— Джоуел, не те моля като приятелка на Джак, а като член на управителния съвет.
— Отговорът пак е „не“. Компанията води деликатни преговори. Не мога да допусна репортер да рови из документацията. Освен това госпожица Дън съвсем не е незаинтересовано лице. Много добре знаеш, че ще бъдем юридически уязвими, ако тя скрие някое доказателство. Няма да й позволя да прегледа документите ни. По никакъв повод и при никакви обстоятелства.
— Ами ако търсим нещо, което не е в папките на Джак, а в нечии други?
— Моля? — Грийнбърг присви очи, погледна Денис, която още се усмихваше, и облиза устни. — Какво означава това?
На вратата се появи пазач в сива униформа, шапка с козирка, значка на ченге, дървена палка и фенерче.
— Вие ли повикахте охраната? О, здравейте, господин Грийнбърг. Не ви познах. Бяхте с гръб към мен.
Джоуел кимна.
— Да, Лен, ние повикахме охраната. Бих искал да придружиш тази жена… — Той посочи Гейбриел. — До изхода. И ми направи една услуга. Остави бележка с описанието й на бюрото на охраната, в случай че тя отново се опита да влезе, след като приключи смяната ти.
— Много добре, Джоуел — с леденостуден глас каза Оливия. — Но преди да тръгна, искам да ти задам един въпрос. Къде беше Денис в петък? Следобеда, преди Джак да замине?
Грийнбърг пребледня и повиши тон:
— Грешиш, Оливия! Дори членството ти в директорския съвет не ти дава правото да отправяш подобни обвинения!
Денис се усмихна по-широко. Протегна се и хвана Джоуел за ръката.
— Няма проблем да отговоря на въпроса на Оливия, Джоуел. Никакъв. Онзи следобед бях с Джоуел. — Направи дълга пауза, за да засили максимално ефекта от думите, които последваха: — Нали, скъпи?
3.
Сингапур
Джак имаше чувството, че е страничен наблюдател, а не участник в събитията.
Вярно, той направи всичко, което Чан му каза, колкото и да беше безумно. Подпря гранатомета, насочи оптическия мерник, погали спусъка и стреля. Стори го хладнокръвно.
Усети, че в стомаха му се размърдва някакъв звяр, голяма котка, протягаща лапи, за да оголи нокти. Нямаше съмнение в това. Цял ден я бе обуздавал и не й бе позволявал да ръмжи.
И Джак успя. Не загуби самообладание. Направи необходимото.
Да, и още как.
„Но щом съм го извършил, тогава защо… — Облиза устни. — Защо имам усещането, че би било по-добре, ако… бях казал майната му и наистина бях дал воля на чувствата си?“
Изпаднал в странно състояние — преситен, но още не напълно задоволен — той караше откраднатия полицейски ровър в благоденстващ квартал — редици хубави къщи, пред които бяха паркирани мерцедеси и беемвета. Но с изключение на ярките улични лампи прозорците бяха тъмни и не се виждаше жива душа.
Джак шофираше бавно. Предполагаше, че се намира на юг от Сунгей Було, най-малко на осем километра, а може би и повече. Не можеше да каже какво означава това. Само караше напосоки, оставяйки инстинктът му да определя посоката.
Погледна часовника на таблото. Четири петдесет и осем. Колко ли време имаше до изгрева? Вероятно два часа. После хората щяха да станат, да излязат да бягат за здраве, да разхождат кучетата си, да се подготвят за предстоящия работен ден и да се чудят какво прави по улиците им полицейски рейндж ровър.
От друга страна, някои от тези хора щяха да включат радиото или телевизора си. Те нямаше да си задават въпроси за ровъра. Сутрешните новини щяха да ги информират. И щяха да протегнат ръка към телефоните си.