— Кое?
— Че всичко е наред и съм в безопасност, защото ти си дошъл?
— А, това ли. — Той леко се изчерви. — Ами, тревожех се за теб. Чан ми каза, че си в колата и се криеш, а наоколо е пълно с бандити. И си помислих, че след като съм те забъркал в тази каша, аз трябва да те измъкна от нея. Виждаш ми се добро момиче и се безпокоях за онова, което ще ти се случи, ако те намерят в колата на Чан. Пък и вината беше моя…
Гласът му постепенно заглъхна.
— Наистина си невинен, нали?
Джак я погледна в очите. Беше намислила нещо, което той не разбираше.
— Наистина.
— И някаква жена е сложила наркотиците в куфарчето ти?
— Да. Несъмнено.
„Лъжец. Все още има въпросителни. При това много.“
— И можеш да го докажеш?
— Такъв е планът ми.
„Добрият стар Джак би предпочел да избегне цялата тази неприятна история, да я потули и да се престори, че никога не се е случвала. Но Джон…“ Джон Тафт искаше отмъщение.
Зейтун го погледна с неприкрито любопитство. Очите й бяха поразително красиви. Всъщност бяха прекрасни. Несъмнено беше прелестна и съблазнителна жена. Джак не би забелязал това, но Джон го стори веднага.
Тя закопча предпазния колан и рече:
— Карай до кръстовището, после завий надясно.
— Мисля, че трябва да слезеш.
„Всъщност не мисля така.“
— Прави каквото ти казвам. Ще ти покажа къде да се скриеш.
Джак се подчини. Следвайки указанията й, след две минути и три километра, той се озова на коларски път, шофирайки под хвърлящи дебели сенки дървета. След като го упъти, Зейтун мълча през цялото време и отбягваше погледа му. Но когато ровърът спря на малка горска поляна, тя отново се обърна към него:
— Имам още един въпрос.
— Да?
— Когато се качи в колата, защо… ме целуна така?
— А, това ли? — усмихна се Джон (не Джак) Тафт. — Мисля, че мога да ти го обясня.
5.
Време за убиване
Трасимахий: И различните форми на управление правят демократични, аристократични или тиранични закони с оглед на личните си интереси. И тези закони са справедливостта, която те раздават на поданиците си. Онези, които ги престъпят, биват наказвани като нарушители на закона, и следователно, несправедливо.
1.
Сингапур
1
Има гореща, и студена омраза, без умерен климат между тях. Омразата на Чан беше изпепеляваща, яркочервена и огнена. Кръвта му кипеше от позора, който Тафт му бе лепнал. Гърдите му сякаш бяха стегнати с обръч. Сърцето му биеше силно — досущ птица, която иска да излезе от клетка. Гневът го заслепяваше. Несъзнателно свиваше и отпускаше юмруци. Пръстите му търсеха гърлото на врага. В такова безумие има яснота — прецизен фокус върху обекта. Всички стремления, копнежи и желания се съсредоточават в едно — отмъщение.
Чан щеше да го направи. Щеше да намери Тафт. Да го хване натясно. Само двамата. Очи в очи. И тогава щеше да има възмездие, поправяне на грешките, уреждане на сметките и изплащане на огромен дълг.
Както в Коринт Медея е извикала: „Отмъщението е бездънна чаша! Ще си наливам още и още!“.
Беше единайсет часът сутринта, когато Чан, пренебрегвайки съветите на лекаря, накуцвайки, влезе в Главното управление на полицията. Сградата беше стара и нямаше централна климатична инсталация, а само отделни вентилатори на някои от прозорците. Нито беше хубава като новите небостъргачи, заемани от по-престижни правителствени агенции — пристанищните власти, Съвета по благоустройство и Съвета по туризъм. Но Чан я обичаше. Харесваше влажните коридори, избелелите сини стени и миризмата на препарат за излъскване на месинг, на пот, на кожа и на добре смазани оръжия. Така ухаеше полицията и това му се нравеше най-много от всичко.
Той бавно тръгна по коридора, водещ към самостоятелния кабинет, който му бе даден, след като го повишиха в ранг старши офицер. Младшите офицери бяха настанени по двама в стая с две бюра, четири стола и един шкаф за личните им вещи. Остаряваш заедно с колегата в кабинета. Миризмата на одеколона му започва да те дразни и след време я ненавиждаш. Мразиш навика му да се прокашля, преди да вдигне телефонната слушалка, или къркоренето на стомаха му четирийсет и пет минути преди обяд, или започваш да мислиш, че не е добро ченге, защото всеки път, когато влезеш в кабинета, той е там, а това означава, че не прекарва много време по улиците, както би трябвало да прави един добър полицай.