— Или пред Съвета по туризъм.
Чан изтръпна.
— Знаеш ли, през последните двайсет години правителството се подмазва на американците, опитвайки се да ги убеди, че ние сме жизненоважното сърце на Югоизточна Азия, страна със свободна пазарна икономика, приятел на всички. Господи, само тази година изхарчихме шестстотин милиона долара за туристическо развитие. И сетне изведнъж ченгетата съсипват облика на страната, като преследват невинен бизнесмен и се опитват да го изпратят на бесилката. Знаеш ли как ще реагира министър Лий на тази новина? Имаш ли представа?
— Ще се ядоса.
— Ще се ядоса? О, да, несъмнено. Ще се ядоса като онзи тип от „Донеси ми главата на Алфредо Гарсия“. Ще се ядоса като човек, който току-що е одобрил четири милиарда за икономически инициативи, за да привлече американски бизнесмени в Сингапур. Ще бъде бесен, Хал, гарантирам. Комисарят ще трепери от страх. Ще повика в кабинета си шефовете на отдели, на инспектората и на отдела за връзки с обществеността. И има да крещи… за това как да се измъкнем от тази каша? Някой ще рече: „Покрийте се“. Друг ще каже: „Няма да стане“. Трети ще предложи: „Признайте истината“. После всички ще седнат и ще започнат да се чешат по главите, докато някой се сети за очевидното решение.
— Жертвоприношение.
— Веднага се сети. Първо ще се извинят. Второ, ще обвинят теб и мен. Трето, след като присъдата ни изтече, ще бъдем щастливи, ако си намерим работа като изкормвачи на риба на остров Пулу Убин.
— Може да напуснем страната. Да емигрираме.
— Правителството не пуска никого в чужбина, без да има удостоверение за добро поведение. А ние няма да имаме такова нещо. Следователно няма извънгранични паспорти. Нито пари. Ще ни отнемат всичко. Ще ни разорят и ще ни запратят на най-долното стъпало на социалната стълбица, както винаги правят в такива случаи. Знаеш как действат.
Лиунг кимна. Знаеше. Всеки гражданин знаеше. Животът в Сингапур беше хубав, стига да не преминеш границата. Но ако го сториш, смачкваха те като буболечка. По време на последните избори един от кандидатите на опозицията на име Танг, премина границата, критикувайки управляващите. Правителството го осъди за уронване авторитета на държавата и съдът се разпореди Танг да заплати седем милиона долара за нанесени щети.
— Може да ги изпреварим, шефе. Да излезем пред медиите. Да кажем, че сме сбъркали.
— За теб това може да е решение на въпроса. Но не и за мен. Шефовете отдавна чакат удобен момент, за да се отърват от мен. Няма да изпуснат възможността да го сторят. Но ти, Хал, можеш да…
Лиунг решително заяви:
— Не, шефе. Аз съм с теб.
— Благодаря.
Ефрейторът кимна. Той само правеше онова, което и Чан би сторил на негово място. Нямаше нужда от благодарности.
— Е, и какво ще правим сега?
— Ще намерим Тафт и ще го арестуваме за незаконно притежаване на оръжие, кражба на кола, отвличане…
Чан млъкна и гневно се вторачи в ефрейтора, който не искаше да го погледне в очите.
— Какво има, Хал?
— Ами… виж това, шефе.
Лиунг сложи на бюрото два документа. Единият, запечатан в найлонов плик, беше бележката на Раджив Сетанар до Тафт, а другият представляваше лабораторният доклад за остатъците от приспивателното, които полицаите бяха намерили върху бележката. Чан я прочете. Лицето му се зачерви.
— Под влиянието на рохипнол. Пълно освобождаване от задръжките. Амнезия. Не отговаря за действията си. Не подлежи на криминална отговорност… Е, това вече е прекалено — прошепна, после изкрещя: — Копеле! Това беше последната шибана капка! Чашата преля! Ще го убия!
2
Понякога Чан си представяше как се появява дяволът, който прилича на Робърт Престън в „Музикантът“. В едната си ръка държи договор, а в другата — писалка. Усмихва се, намига, приближава се и казва: „Хайде да сключим сделка. Слушай, приятел, такова нещо се случва веднъж в живота, а понякога никога. При мен има разпродажба. Намалил съм цените. Всичко трябва да бъде продадено. Ето какво е предложението ми. Първо, мир и благополучие. Добави работа за всички, високи надници и чудесна социална програма. Включвам и финансирани от мен жилища с климатични инсталации, най-добрата система за обществен транспорт в света, красиви паркове за отмора на окото и утеха на душата, цветя, хубави училища, почти нулева престъпност и улици, чисти като аптеки. Ако искаш вярвай, приятелю, но и обществените тоалетни ще блестят от чистота. Питейната вода ще бъде по-чиста и от планински поток. Въздухът — кристален. Досадните насекоми, разнасящи болести, ще бъдат рядкост — досущ честен адвокат. Нещо повече, ще финансирам образованието на децата ти. Ако синовете и дъщерите ти искат да учат в Харвард, Хайделберг или Сорбоната, с удоволствие ще платя сметката. Добави към това съблазнително предложение и факта, че ще ти дам разумни закони, които всеки трезвомислещ човек ще спазва, без да се замисля. Ниски данъци. Страхотно медицинско обслужване. Никакви етнически, религиозни и политически размирици. Всичко е твое“.