— Бебето излиза сега! — Изкрещя отново майка й. Кокалчетата на ръцете й бяха побелели, а лицето й беше поморавяло от напрежението.
Блеър осъзна, че нямаше никакво значение какво ще и каже. Бебето се раждаше — беше въпрос на минути. Колата спря на един светофар на Осемдесет и девета и Парк авеню. Тя се облегна напред и се наведе до ухото на шофьора.
— Искаш ли да ти съсипем напълно задната седалка или ще минеш на червено и ще ни закараш в следващите тридесет секунди?
Шофьорът натисна газта и се облегна на клаксона едновременно.
Бебето е на път!
На Н и С им липсва старата тройка
Нейт се бе запътил навън, за да си вземе бурито и едно пакетче трева за обяд, но застина на място. На кафявия кожен диван в коридора седеше жена с червеникаворуса коса, с черна чанта „Кейт Спейд“ на коленете и сак на университета „Браун“ в краката. В скута й лежеше разтворен дебел роман и изглежда седеше там от часове. Нейт се промъкна назад към съблекалните в мазето. Този път трябваше да пренебрегне глада си и да пропусне обичайния джойнт преди тригонометрията. Иначе рискуваше да се изправи очи в очи с Бриджид.
— Пич, от кого се криеш? — попита Джереми от долната площадка на стълбището.
— От никого — измърмори Нейт. — Хей, обядва ли вече? — попита го той с надежда.
— Не. Тръгнал съм към гастронома. Идваш ли? — Джереми потупа джоба на торбестите си панталони, за да може Нейт да чуе шумоленето на цигарената хартия и торбичката с трева. — Не искаш ли едно предястие преди това?
Нейт извади банкнота от двайсет долара от джоба си и я подаде на приятеля си.
— Вземи ми само някакъв сандвич с риба тон и „Гаторейд“.
Джереми взе парите.
— Пак ли не си си довършил домашното по тригонометрия?
— Даже не съм го започвал.
Джереми преметна раницата си отпред и извади една тетрадка. Подаде я на Нейт.
— Започвай да преписваш. Като се върна, ще ти донеса ядене.
— Благодаря, човече — отвърна Нейт признателно. В интерес на истината Джереми беше доста по-зле по тригонометрия от Нейт, но винаги бе насреща, що се отнасяше до приятелите му.
— Хей — обади се Джереми от горната част на стълбището. — Чу ли за майката на Блеър? Май е родила по време на някаква среща в училището на Блеър.
Нейт го погледна, но го хвана страх да му отговори, за да не го чуе Бриджид. Вдигна ръка и кимна нескопосано, преди да се слее с тълпата при шкафчетата. За Бога! Как беше възможно животът на Блеър да стане още по-мелодраматичен, мамка му?
Стой наблизо и ще разбереш.
Шкафчетата долу бяха единственото пространство в училище, където можеха да използват „портативни устройства“. Момчетата се мотаеха наоколо и слушаха mp3-плеърите си или се скупчваха, за да гледат DVD на нечий лаптоп. Нейт седна на студения под, покрит със зелен линолеум с цвят на повръщано пред шкафчето си, взе телефона си и набра Серена. Разбира се, нямаше как да се обади на Блеър. Не и при тези обстоятелства, когато беше в болницата при майка си.
Сякаш иначе щеше. Страхливец.
Серена седеше на един стол до прозореца в библиотеката на „Констънс Билард“ и се преструваше, че не надава ухо на клюките, летящи наоколо, най-вече поради факта, че половината бяха свързани с нея. Тя си даваше сметка, че приемната на училището приличаше на цветарско изложение в „Мейсис“ и всички цветя бяха от нейните обожатели от Бръшляновата лига. Но как да се наслаждава на любовта си към три момчета, при положение, че нямаше с кого да сподели въодушевлението си? И как да избере един от тях без безпристрастен съвет от най-добрата си приятелка?
Момент, но трябваше ли да си избира училище?
По всичко личеше, че Блеър беше твърде разстроена заради случилото се с „Йейл“, за да говори с нея. Освен това щяха да й се струпат доста грижи на главата заради неочакваната поява на бял свят на малката й сестричка. А нямаше как да отиде при някоя от предполагаемите си приятелки и съученички като Изабел Коутс и Кати Фаркас, тъй като съдейки по упорито пълзящите в училището слухове, всички си мислеха, че Серена е правила секс с целия оркестър в „Харвард“, с всеки професор във факултета по изкуствата на „Браун“ и с всеки член на „Уифенпуфс“ в „Йейл“.