Джеймс Хадли Чейс
Искаш ли да останеш жив?
ПЪРВА ЧАСТ
Не бяха спали повече от час, когато Мег се събуди стресната. Повдигна глава от раницата, която й служеше за възглавница, и неспокойно огледа необзаведената, осветена от луната стая. Паяжини се спускаха нагъсто като гирлянди и един гигантски паяк се разхождаше по тавана.
— Призрачно място — беше казала на Чък, когато влязоха. — Само за духове.
Но Чък нямаше никакво въображение и се изсмя.
— О’кей… значи ще си правим компания. По-добре, отколкото при комарите.
Озоваха се в тази изоставена къща, защото се отклониха от магистрала 4, за да потърсят място за нощуване. Свършиха парите скоро след като напуснаха Гоулдц, град на лимоните и картофите. Чък бе опитал да се хване на работа в една от консервните фабрики, но удари на камък. Дългата до раменете коса, брадата и напластена-та миризма чак от Джаксънвил, където се бе къпал за последен път, го бяха превърнали в човек без всякакви изгледи за успех.
Изоставената къща се намираше сред запуснат двор с нискостеблени палми и нацъфтели храсти. Сградата беше двуетажна в южноколониален стил и пред портала имаше шест квадратни колони. Къща на богат човек, която навремето трябва да е била доста представителна.
Мег я разглеждаше с любопитство и се чудеше кой ли е бил собственикът й и защо след това никой не я е купил.
— Какво те интересува? — отвърна Чък, когато тя сподели мислите си. Отиде до входната врата и ритна тежкия железен катинар. Вратата хлътна и се отвори. Едното крило се откърти от пантите и падна с трясък, като вдигна облак задушлив прах.
Мег се отдръпна.
— Не искам да спя тук… призрачно е.
— О, я млъквай! — Чък не беше в настроение да слуша приказките й. Чувстваше се гладен, уморен и потиснат. Хвана я за ръката и я придърпа в сивокафеникавия мрак.
Решиха да спят на горния етаж, защото на долния прозорците бяха заковани с дъски. Лунната светлина, която се процеждаше през мръсните стъкла, бе достатъчна, за да разопаковат багажа си. Широката стълба беше внушителна. Мег си представи как някоя Скарлет О’Хара слиза по нея в цялото си великолепие, а в голямата зала долу я чакат куп обожатели.
Не каза на Чък какво си мисли. Знаеше, че той само ще се присмее. За него съществуваше предимно настоящето. Дори и бъдещето беше като гола стена.
А сега, когато ненадейно се събуди, сърцето й взе да бие лудо. Тя се заслуша.
Къщата изглеждаше като жива. Вятърът откъм Бискейнския залив тихо стенеше под стрехите. Разкъсаните тапети загадъчно прошумоляваха. Дървенията скърцаше, а долу под напора на вятъра се люлееше врата и пантите й скрибуцаха зловещо.
Мег остана така известно време, после си легна отново. Погледна към Чък — лежеше по гръб, с полуотворена уста, а кичур от дългата му мръсна коса се беше залепил на лицето. Дори от мястото, където лежеше, тя усещаше миризмата му, но това не й пречеше. И тя самата сигурно миришеше. Щяха да се оправят, когато стигнат морето и се изкъпят.
Погледна нагоре към тавана, протегна дългите си крака и опипа едрите си гърди под тънкия мръсен пуловер.
Вече беше свикнала със суровия живот. Имаше много предимства: най-малкото беше свободна да ходи където си иска и да живее както си иска, а това за нея беше важно.
Мислеше за баща си, застрахователен агент с незначителни доходи, и за досадната си майка. До седемнайсетгодишна живя с тях, но още на четиринайсет беше решила, че в момента, в който действително поиска да се махне, ще го направи. Животът на средната класа не бе за нея — задушаваше я. И когато срещна Чък, настъпи разривът.
Беше четири години по-голям от нея. Един ден бе отишла сама на кино: нещо, което рядко правеше, тъй като имаше много приятели. Но точно тази вечер й се искаше да остане сама. Каза на родителите си, че ще ходи на кино в центъра на града. Винаги трябваше да им казва с кого се среща и винаги лъжеше, защото знаеше, че са твърде тъпи, за да проверят. Лъжеше дори когато излизаше с Шърли, като ги мотаеше, че излиза с Една. Доставяше й удоволствие да лъже родителите си. Чудеше се дали те изобщо я слушат, когато говори. Често си мислеше ще изрекат ли нещо по-различно от обичайното „приятно прекарване, скъпа, и да не закъсняваш!“, докато се блещят пред телевизора, ако например им каже, че има среща с Франк Синатра.
Филмът беше пълна скука и тя си тръгна по средата. Като усети топлия нощен въздух и разбра, че е само девет, тя съжали, че бе излязла от киното. Нямаше какво да нрави освен да се прибере вкъщи, но мисълта да гледа телевизия с родителите си я изпълни с ужас.
— Компания ли си търсите?
Чък се беше появил от тъмнината и стоеше пред нея. Мег го огледа преценяващо. Вече беше правила всичко, което тинейджърка може да направи с мъж, без да загуби девствеността си. Харесваше боричкането в колите, където държеше краката си плътно кръстосани и приемаше всичко без онова единствено нещо. Майка й толкова често я поучаваше да си няма работа с непознати, че предупреждението беше станало досада и предизвикателство.