Това съвсем не означава, че трябва принудително да се потиска разкриващият се от само себе си смисъл!
Този смисъл не бива обаче да се търси и думите трябва да се приемат вътрешно като духовна звукова форма, след което и логически достъпният смисъл ще се разкрива от ден на ден все повече и без особени усилия.
Но щом се почувствува и най-малката умора, вътрешното изговаряне трябва веднага да бъде прекъснато.
Дадена мантра трябва да се смени, щом усещането при изговора й се изгуби.
Никога при вътрешния изговор не бива да се усеща и най-малкото неудоволствие.
Изобщо практикуването на мантри е дейност, която води до плодоносни резултати само в условията на ведра свобода.
Всяко насилие, всяка принуда е само пречка.
Вътрешното изговаряне трябва да се извършва напълно непринудено, сякаш става въпрос за нещо съвсем обичайно и всекидневно!
Усещанията следва да се приемат такива, каквито идват, но не бива да дебнем живите си чувства: — не бива в резултат на вътрешния изговор да очакваме някакви нечувани, нови усещания!
Колкото по-спокойно, с повече упование и вътрешно равновесие протича целият процес, толкова по-благотворно ще е неговото въздействие.
Текстовете на тези двадесет и две „искри“ не са замислени като някакъв учебен материал, който трябва да бъде „овладян“ в рамките на определен срок!
Дадените тук мантри биха стигнали за цял един земен живот, дори той да трае сто и двадесет години...
(Всъщност тяхното действие се простира далеч отвъд земния живот!)
Дори ако някой е изговорил в себе си десетки пъти вече всички мантри, един ден ще открие, че изведнъж се изправя пред някой от тези текстове, сякаш никога досега не го е чувал, и — ако съумее да изчака винаги подходящия час — от тези двадесет и два кладенеца на свещена премъдрост той ще черпи все нови сили и нова светлина...
Може така да стане, че някой да стигне едва на шестдесетата си година до такова душевно преживяване, каквото преди това му е било съвършено непознато, макар да е смятал, че още от двадесетгодишна възраст добре е познавал тези мантри и в течение на целия си досегашен t f
живот им е бил задължен за немалко душевни преживявания.--
Познавателното съдържание на тези текстове не може да се постигне по мисловен път — то се разкрива пред онзи, който ги изговаря духовно в себе си, рано или късно по духовен път, дори ако словосъчетанията си останат за него „загадки“...
Малкото санскритски думи също не бива да будят тревога!
За повечето търсещи те вероятно не са непознати. А който ги усеща като чужди, нека ги изговаря духовно в себе си там, където се намират в текста, — в даден момент те ще окажат своето въздействие и с това ще оправдаят присъствието си в него.
„Тат твам аси“ се превежда:
Това си ти\
„Аум “ не само се покрива по значение със староеврейската утвърдителна формула „Амин“, но и при правилното си изговаряне, така че „А“ да се доближава по изговор до „О“, а „У“ да бъде само като глух отзвук, съдържа зву-
ковите трептения, отговарящи на
Битието само по себе си
и затова е почитано от най-древни времена в Индия като особено свещена дума.
(„Ом“ е друг начин да се възпроизведе същата дума, този път без санскритски букви. Използвал съм го там, където е необходимо да се изтъкне характерът на дума та като най-тържес-твено утвърждаване
„Цжйватма“ ще рече:
индивидуалният божествен живот,
и по-специално божествената ду
ховна искра в отделната душа.
„Ахам брахма асми“ означава по смисъл:
Виж, аз самият съм Пра-Битие\
Но всичко това не е нужно да се знае за употребата на мантрите — давам тези обяснения само за да заявя еднозначно в какъв смисъл аз самият съм използвал на някои места тези заем-ки от коренния индогермански език.
И днес още голям брой хора — в това число такива, за които езикът на мантрите не е майчин — са запознати с тези немски мантри, изпитвали са и изпитват всеки ден отново и отново тяхното благотворно въздействие.
Понякога чувам все пак за търсещи, които явно не са много сигурни дали събраното под нас-лова „Искри1“ следва да се разглежда като екс-пресионйстични поетични излияния или като загадки за поощряване на мисловната им дейност, има и такива, които са чули наистина за въздействието, упражнявано върху душата от определени звукови и словесни формули, но се боят — и може би не без основание, — че биха могли да отслабят въздействието на мантрите поради неправилна употреба.
А ако има и търсещи, които се страхуват, че неправилната употреба на тези мантри би причинила по някакъв начин душевни или физически увреждания, нека знаят, че тук става дума за такива звукови и словесни формули, които напълно съзнателно са създадени така, че дори неправилната им употреба като доловим само от физическото ухо звук не би могла да причини никакви увреждания, макар в този случай по необходимост да отпада благотворното въздействие върху душата.