— Отлично, сър, много благодаря — отвърна той на чудесен английски. — Приятна вечер.
Монфърт остана впечатлен. Отпред на тротоара бе пълно с поканени; много дами на средна възраст с кожени палта, въпреки топлото време, доста наметки и господа в кашмирени палта. Всички изглеждаха наистина много елегантни и въпреки стълпотворението, служителите на „Масо“ се справяха чудесно: дискретно упътваха някой банкер, насочваха графинята в другия край; проверяваха поканите и гостите биваха въвеждани в залата без излишно суетене и неловко протягане на вратове.
Обърна се надясно и забеляза — на дискретно разстояние, зад въже от велур, мястото на непоканените на партито. Такива имаше много — добре облечени типове, но без разкоша, който отличаваше истинските гости, вероятно по-предприемчиви представители на медиите. Служители на охраната на „Масо“, в тъмни униформи, с бицепси като стомана, стояха със скръстени ръце и не се поддаваха на никакви молби; наблизо бе паркирана и полицейска кола, просто в случай, че някой започне да изразява разочарованието си по-буйно.
Хю пъхна поканата обратно в смокинга си. Тъкмо щеше да влезе вътре, когато вниманието му бе привлечено от една сценка, която бе прекалено колоритна, за да я подмине.
Сребрист ролс-ройс, стар модел, спря на свой ред пред червения килим. Шофьорът излезе и отвори задната врата с приведена глава; оттам слязоха много възрастна жена и младо момче.
Бляскавата тълпа около Хю леко отстъпи назад; той чу дискретните шушукания, познатия копринен шум на благовъзпитаните клюки. Всички зяпаха двойката. Монфърт също отстъпи крачка встрани и ги загледа.
Настана кратко суетене. Служителката на „Масо“ на входа, облечена в розов костюм на „Шанел“, преглътна с мъка и с голямо притеснение помоли да види поканата на дамата.
Тя изпъна рамене. Хю й се възхити; беше великолепна.
— Аз съм Катрин Масо — студено изрече на френски тя — и ще вляза.
Тълпата остана със зяпнали уста. Жената бе смайващо величествена, тоалетът й проблясваше в сребристи тонове, на ръцете й имаше огромни бижута, а на шията й искреше бляскаво колие; младият мъж до нея — Хю предположи, че вероятно е на около двадесет години — стоеше с надменен вид, но мълчалив, и вероятно, според Хю, леко засрамен. Запита се дали това не бе всичко — една сцена и партито щеше да бъде съсипано, а той дори не бе влязъл още. Зад велурения шнур репортерите и другите настръхнали зяпачи бяха очаровани, правеха снимки като побеснели — бяха надуши кръв върху червения килим.
Вратата към салона на „Масо“ се отвори широко и с дискретно прошумоляване на коприна навън се появи Софи Масо.
Хю се смая. Както и Катрин, и момчето — стана ясно веднага. Свекървата гледаше с мрачно презрение, докато момчето изглеждаше шокирано и наранено и върху лицето му бе изписана уплаха.
— Катрин! Том! — възкликна Софи отчетливо и високо. Приведе се и целуна и двамата по бузата; те останаха неподвижни като статуи. — Колко мило! Чудесна изненада. Заповядайте, влезте! — И тя им направи място да минат покрай нея.
Катрин Масо се поколеба, но явно нямаше какво да стори; кимна сковано на снаха си и влезе величествено навътре, а внукът й я последва, без дори да погледне майка си.
На Хю му се стори, че за миг по красивото й лице се изписва болка, но Софи се овладя и влезе обратно като истинско въплъщение на спокойствието.
Хората отново се скупчиха и зажужаха дискретно, този път одобрително. Репортерите се дръпнаха назад разочаровани. Кризата бе избегната.
Проправи си път през вратата. Искаше да наблюдава майката и сина. Двамата най-големи акционери на компанията. Но искаше да види пак и Софи в тази невероятна рокля. Монфърт не бе вярвал, че тя може да изглежда по-прекрасна, отколкото бе последния път, но явно бе сбъркал. Софи бе оставила черното; вече не бе в траур. Балната й рокля бе в розово — а каква рокля само, никога не бе виждал подобна. Докато влизаше в салона на „Масо“ под приглушения одобрителен шепот на гостите, нежните звуци на струнния квартет и звъна на чашите шампанско, Хю Монфърт вече я търсеше с поглед.
Джуди влезе и се запъти направо към гардероба, където можеше да остави семплото си палто на „Джоузеф“; леко и обучено сви рамене и го смъкна грациозно, използвайки стегнатите мускули на гърба си. И бе възнаградена богато.
Точно както бе очаквала, последваха възхитени въздишки. Харесваха я. Дори и възрастните дами, застанали около нея в традиционните си бални рокли и бижута с огромни камъни, дори и каймакът на парижкото общество; всички се възхищаваха на Джуди Дийн. Джуди Дийн, дъщеря на механик от Охайо.