Софи кимна и някак се успокои. Хю я изпрати обратно до хотела. Свещеникът бе много проницателен. Може би вярата в Бога не бе само за лековерните и плахите.
— Заповядайте, влезте, моля. — Хайнрих Брант леко се поклони с усмивка, а Гертруд се засуети около тях, пое коженото палто на Софи и го прибра в гардеробната. — Добре дошли. Кафе? Шнапс?
— Едно кафе би било чудесно — прие Хю.
Денят бе дълъг, а той искаше да бъде във форма.
— Толкова се радваме да ви видим отново, госпожо Масо — каза Хайнрих. Очите на стария човек блестяха и Хю с доволство отбеляза, че е искрен. — Винаги сте добре дошли в дома ни. Харесва ли ви?
Софи се огледа наоколо — луксозна модерна вила, обзаведена, макар и доста хаотично, с всевъзможни съвременни уреди и удобства. В единия ъгъл на всекидневната имаше малък японски водопад, както и огромна газова камина с имитация на истински пламъци, а на стената се мъдреше модерен телевизор с плосък екран.
— Изглежда много удобно — сърдечно каза тя.
— О, вече остаряваме. Напоследък все искаме да ни е топло, търсим меки мебели и вана, от която лесно да излизаме. Вие ни помогнахте да имаме всичко това. А по-нататък можем да си позволим да наемем медицинска сестра, която да ни посещава, когато пожелаем. — Хайнрих отново разтърси енергично ръката й. — Вие ни помогнахте да си позволим всичко това, госпожо Масо. Сделката беше много изгодна за нас. А моделите ни за партито бяха добри, нали?
— Видяхме снимки — добави и Гертруд. — На новите магазини. — Тя плесна с ръце като малко дете. — Красота! Най-сетне бижутата ни са изложени така, както заслужават. И хората ги забелязват. Много, много благодаря.
— О, извинете ме за разсеяността. — Домакинът се поклони леко на Хю. — Господин Монфърт, вие също сте добре дошли. Щом госпожа Масо се отнася с доверие към вас…
Не звучеше особено въодушевен.
— Благодаря ви. Може ли да седнем?
Поканиха ги с жест да се настанят. Софи седна до Хю на нисък кожен диван, който му се стори доста неудобен. Но пък кафето на госпожа Брант бе прекрасно — силно, с лек привкус на кардамон. Двамата възрастни домакини седнаха срещу тях един до друг; Хю забеляза как стискат здраво ръцете си и си пожела и те със Софи да остареят така; с изключение на обстановката може би, която наистина не беше по вкуса му; бяха много мила картинка.
— Дойдохме да ви направим делово предложение — каза той.
— Опасявах се, че е така.
Софи и Хю се спогледаха с недоумение.
— Отговорът е „не“, господин Монфърт.
— Разбирам. Мога ли да попитам защо?
Възрастният човек поклати глава.
— През последните няколко години започнах да следя пресата, господине. Чел съм за вас и за вашата компания. И съм виждал снимки на някои от… моделите ви — добави той с презрение. — Извинете ме, но двамата с Гертруд не желаем да бъдем обвързани с, простете ми, подобни грозотии. Има много жени по света, които дори не знаят какво точно носят — тенекиени сплави, маскирани като злато…
— Някои от колиетата бяха направени от телена мрежа — добави възмутена Гертруд. — Наистина, господин Монфърт, как изобщо можете да продавате подобни неща?
Хю се сепна леко. Говореха така, сякаш е продавал наркотици.
— Исках да спечеля пари — отвърна той спокойно. — Разграничавах работата от личния си вкус за бижутата. В „Мейбъри“ бях вложил старанието си да спечеля пари за акционерите на компанията, някои от които са пенсионери, разчитащи на дохода от дивиденти.
Не му изглеждаха напълно убедени. Но той се отпусна; това в крайна сметка бе делова среща, а именно в това бе силата му.
— Моят личен вкус и вашият може и да се различават — каза той. — В дома ми например има повече старинни мебели…
Гертруд се засмя леко стеснително.
— Някога и ние имахме много антики, но сега предпочитаме удобството — каза тя. — Но това по никакъв начин не се отразява на бижутата ни, господин Монфърт.
— В това отношение вкусовете ни напълно съвпадат. Дори смятам, че вие сте най-изявените творци, които работят в ювелирния занаят по света.
— Така е — простичко потвърди Хайнрих. — Няма спор.
Хю се поклони леко.
— Когато исках да купя „Дом Масо“, аз посетих салоните, които Софи бе преобразила. Знаех за качеството на вашите модели предварително, разбира се, но след като ги видях изложени по подобаващ начин, останах запленен. Дори си купих бижу, макар да поех значителен риск, тъй като можеше да изтече информация в бизнес изданията и това да навреди на офертата ми. И независимо от факта, че тогава — той погледна Софи — нямах до себе си жена, на която да го подаря.