Продали кучетата на безценица; копейките и рублите им вече не стрували нищо. Пътували на стоп и пешком до Еспу, молейки се — както обясни през сълзи Наташа — някой да им каже къде е Свен и семейството му. И ето че бяха стигнали до тук — тя и младият й спасител, който рискувал собствения си живот, за да я доведе — всичко било като сън.
Катерина и Алфред хлипаха, Свен бършеше очите си, Мариан час по час възторжено пляскаше с ръце. А Од не казваше нищо. Седеше мълчаливо в ъгъла, след като запали огъня.
Пьотр, спомняше си после Свен, я гледаше; гледаше я така, сякаш не бе виждал нещо по-красиво. И докато бащата ги наблюдаваше в недоумение, дъщеря му срамежливо сведе очи и от време на време поглеждаше младежа. И изведнъж направи нещо, което се случваше много рядко, всъщност изобщо не се случваше, освен много рядко, докато хапваше нещо вкусно.
Усмихна се.
Дори и в щастливата суматоха покрай завръщането на Таша и въпреки че бе запленен от трогателната история за бягството им, Свен не бе успял да сдържи мигновения проблясък на егоистична надежда, който озари сърцето му. Хващаше се като удавник за сламка — нима бе възможно мъж като Пьотр, дързък герой, който не се бои от смъртта, да се заинтересува от невзрачната му подпухнала дъщеря?
— Е, Таша, Пьотр — обърна се той към тях. — Вие двамата… ще се жените ли, обичате ли се?
Отново Пьотр отговори, мигновено, без да откъсва очи от лицето на Од.
— Не — каза той. — Двамата с Наташа сме само приятели. Изпълних християнския си дълг, като й помогнах. Тя все още е омъжена пред Бога, а и освен това помежду ни има огромна разлика във възрастта. Ще си останем приятели. Всъщност Наташа ме уверява, че най-съкровеното й желание е да ме види щастливо женен. — Той се усмихна на Таша. — Нали така, мила?
Тя се поколеба само за миг, преди да отговори:
— Така е Пьотр… най-съкровеното ми желание.
„Мили боже — помисли си Свен. — Колко зле изглежда… колко е бледа… Сякаш е замръзнала“.
— Ето, Таша — предложи й той. — Хапни още малко месо, имаш нужда от по-силна храна.
Тя поклати глава.
— Аз… не съм гладна — пророни. А само преди миг ядеше лакомо. Може би стомахът й се бе свил от изпитанията и вече се бе натъпкала, помисли си Свен. — Уморена съм — добави тя. — Много съм изморена… Всъщност мисля да си лягам.
— Разбира се, скъпа. — Мариан се засуети като квачка около нея. — Ще спиш в нашето легло, а ние със Свен ще спим на дивана, докато измислим нещо по-добро. — Тя погледна госта. — Скъпи Пьотр, не знам къде точно да те настаня…
— В стаята ми има диван, мамо — обади се Од и стресна майка си. — Господин Владеквич може да спи на него.
— Благодаря. — Пьотр вдигна очи към нея и Свен с изненада установи, че в погледа му проблясва интерес. — Много мило от твоя страна, Од.
А може би и нещо повече. Да не би това да беше… желание?
„О, моля те, мили боже — отправи мислено той гореща молитва към небесата. — Нека да е истина и никога вече няма да мамя с данъците! Нито да играя хазарт, нито да пия водка сутрин. Изпълни само това мое желание. Нека дъщеря ми се омъжи!“
— Да — каза Наташа.
Усмихна се бодро, но в гласа й имаше престореност. Свен се зачуди какво ли става. За съжаление, откакто се бе завърнала иззад Желязната завеса, тя се държеше много странно.
Излизаше на дълги разходки в студа или пък прекарваше затворена по цял ден в стаята си. Алфред се бе преместил в стаята на Катерина, когато бабата бе починала през пролетта. Свен се тревожеше, че сестра му може нещо да не е наред с главата.
— Да, изглежда много хубава — повтори тя с безизразен и равен глас.
— Наистина. Като истинска принцеса си, Од, скъпа — викна Свен. Потупа Пьотр по гърба. — А ти, момчето ми, ти си късметлия, задето успя да откраднеш дъщеря ми.
— Знам. — Пьотр отвърна на усмивката му. — Никога не бих могъл да ти се отблагодаря за този дар, Свен.
В гърлото на по-възрастния човек се надигна буца и очите му се замъглиха. Всъщност беше точно обратното, каза си гузно. Той бе длъжникът, бе длъжник на Пьотр за това невероятно и неочаквано щастие — да види дъщеря си сгодена! И преобразена от радостта и любовта!