… бяла риза с тънки червени райета.
Беше я виждала — къде, кога? Съвсем пресен спомен…
Същата риза, с която бе облечена Лиз.
— Добре ли си, любов моя? — нежно попита Грегоар, докато загръщаше палтото около раменете й.
Софи откъсна поглед от стената и за втори път тази вечер използва техниката, на която я бе научила Катрин Масо за запазване на самообладание — специалния светски тон, равния учтив глас.
— Добре съм. Цялото това вълнение, нали разбираш, скъпи — отвърна тя. — До утре.
Целуна го по бузата. Той отвори вратата и Софи, с разтуптяно сърце, се зарадва, като видя шофьора да я чака търпеливо, със светнати фарове.
Излезе да й помогне да се настани, тя бързо се качи и нервно-облекчено потъна в лукса на тапицерията.
— У дома — нареди припряно.
— Разбира се, мадам. Надявам се, че вечерта е била приятна.
Софи не отговори. Гледаше Грегоар Лазар, който още стоеше на стъпалата пред къщата. Изглежда бе усетил, че нещо не е наред. Беше се вторачил в затъмнените стъкла на колата й, сякаш се мъчеше да проникне през тях и да разгадае какво става. Софи беше изтръпнала — и макар с плаха надежда да си каза, че сигурно си въобразява какво ли не, усети да я залива внезапна силна вълна на омраза.
Колата потегли, той се обърна и влезе в къщата.
Софи въздъхна с облекчение.
Шестнадесета глава
— Вероятно разбирате, господин Масо, че положението ви е деликатно — каза Ленърд Елджин.
Том се намръщи, не бе изминал целия път до Лондон, за да слуша врели-некипели.
— Разбира се, че е деликатно, нали това се опитвам да ви обясня — нетърпеливо се обади той.
Посрещнаха го подобаващо. Старинните офиси на „Линкълнс Ин“ бяха сдържано и почтително оживени от новината за новия им клиент. Том бе въведен в най-голямата заседателна зала и настанен в едно от кожените кресла с висока облегалка, поставен под великолепен портрет на съдия от епохата на крал Едуард. Присъстваха и двамата старши партньори, господата Ленърд Елджин и Криспин Хартфорд. Том отбеляза, че определено се стараят да сдържат вълнението си.
— Въпросът със сигурност изисква възможно най-дискретни действия — съгласи се и Хартфорд.
Също като съдружника си и той бе около петдесетте, с благопристоен вид, който много допадаше на Том, точно от това имаше нужда.
— И с какви възможности разполагам? — попита младежът.
— Според условията на завещанието, мадам Масо е в неуязвима позиция. Тя наследява пет милиона евро и носи отговорност за вашия дял до навършване на пълнолетие от ваша страна. Делът ви включва замъка и друго недвижимо имущество, както и тридесет процента от акциите на „Дом Масо“.
— Значи ще оспорим завещанието.
— Можем да го направим, естествено. Боя се обаче, че няма да има ефект — каза господин Елджин. — Вероятно си давате сметка за това, нали, сър?
— Тогава какъв смисъл би имало? — ядоса се Том.
— Можем да получим съдебно разпореждане, което да възпре мадам Масо от действия, докато случаят не бъде разгледан в съда. Можем да заведем поредица от искове — насърчително поясни господин Хартфорд. — И ако имаме късмет, ще успеем да я забавим. Все пак вие само след три години ще получите пълния контрол над наследството си.
— О! — Том ги погледна с нараснало уважение. — Да я затрупаме с бумащина; да, това ми харесва.
— А можем да оспорим и смъртния акт. В случай че имате някакви доказателства, че баща ви е жив.
Той извърна поглед.
— Ще ми се да имах.
— Естествено, вие, господин Масо, знаете, че имате и лични акции. Пет процента, подарък за раждането ви.
Том кимна.
— Не мога да постигна много само с тях, господа.
— А баба ви — продължи деликатно господин Елджин. — В завещанието е упоменато, че тя притежава десет процента.
— Петнадесет процента от акциите са значителна част — отбеляза тихо господин Хартфорд. — Ако получите достатъчно подкрепа от акционерите, господин Масо…
Том се приведе напред. Гениално! Защо не се бе сетил за това? Баба! Тя имаше достойнство, пазеше паметта на баща му… тя нямаше да е съгласна с действията на майка му, дори щеше да е по-категорична и от него.
— Да? И какво още предлагате? — настоя той.
— Можете да поискате място в борда на директорите. И естествено, другите членове напълно съзнават факта, че само след няколко години вие ще контролирате всичко.
— Четиридесет и пет процента, заедно с акциите на по-възрастната мадам Масо.
— Едва ли би могло да се предположи, че ще срещнете твърда опозиция на желанията си.
— Мадам Масо може да се окаже с вързани ръце.