Не бе имала време да се обади на Софи. Лазар вече не бе в близко съседство. Може би именно в това бе проблемът; далеч от очите, далеч от ума…
Джуди се върна на бюрото си. Дори и възхитените погледи на секретарките, все приятелки на Мари, при вида на елегантния й тоалет в жълто и бяло не я успокоиха. Яростта на Грегоар бе крайно неочаквана и я бе разтърсила. Бе се ядосала, но също така се бе и уплашила донякъде. Връзката й с него бе единствената й надежда да се измъкне от този коловоз. Не можеше да си позволи да го ядоса.
Хрумна й ужасна мисъл. Ами ако Софи Масо си тръгне, Грегоар изгуби връзка с нея, тя самата се върне на старото си място и всичко продължи така, сякаш последният месец изобщо не е съществувал? Пак щеше да се захване с изявленията за пресата, да ходи със скромно сведена глава… но този път с много по-големи дългове и без каквато и да било надежда за повишение.
Не беше само костюмът. Джуди бе издигнала стила си на живот до нивото на важна дама, каквато бе смятала, че вече е. Имаше прекрасна малка кола — „Порше Бокстър“, в тропическо зелено. Беше инвестирала и в бижута — висулка във формата на пауново перо, двадесет и два карата злато, сапфири, рубини, изумруди и лапис. Бе го видяла в магазина на улица „Фобур“ преди пет години и винаги бе мечтала да го има; но го бе подминавала, защото не можеше да си го позволи.
Сега все още стоеше в подплатената й с кожа кутия за бижута; явно все още не можеше да си го позволи.
Джуди се замисли как вноските щяха да се отразят на сегашната й заплата и пребледня. Вероятно би могла да върне бижуто. Да каже, че е променила мнението си.
Сълзи напираха в очите й и тя се изчерви от срам. Да го върне? Всички щяха да разберат истинската причина, всички онези злобни снобарки в магазина. Не, не би понесла срама. Трябваше да намери някакъв изход.
Подмазването на Грегоар, осъзна с натежало сърце тя, си оставаше единствената й надежда засега.
Но вече не бе уверена, че двамата са съюзници. Изглеждаше й прекалено угрижен.
Джуди Дийн отново бе сама в света на акулите.
Едва преди обяд успя да вдигне поглед от документите на бюрото си; наоколо й бяха разпилени последните изрезки от различни модни списания — и почти никакви добри отзиви.
Мари стоеше в коридора и нещо се смееха с Франсоаз Делмен, секретарката на Керуал. Снижили глас, двете непрекъснато поглеждаха към кабинета на Джуди и си шепнеха много оживено.
Джуди сведе глава, бузите й пареха, и сериозно заобмисля ходовете си. Проклета да е Мари. Джуди бе затворила внимателно вратата на кабинета на Лазар, но ако тя е подслушвала? Или ако разговорът е бил на прекалено висок тон и секретарката й просто е чула всичко?
Да се изправи срещу тях в открита конфронтация? Не, това само щеше да влоши положението. Представи си как я посрещат с приглушен шепот и смях навсякъде, където се появи. У нея се надигна стаеният гняв срещу Лазар. Бе я унизил, изложил я бе на тези подигравки…
Джуди стана. Напомни си, че Мари носи обикновени кафяви рокли и евтини чанти. Нека се смеят, тя бе най-старшата по длъжност жена в компанията. Мари нямаше и грам амбиция у себе си. Никога нямаше да постигне нещо в живота си, а тя щеше да успее.
Усмихна се сияйно и бодро и излезе в коридора.
— Чудесен ден, нали, дами? — обърна се мило тя към Мари и Франсоаз. Отново се бяха върнали към френския в офисите и докато нейното произношение бе безукорно, техният английски бе ужасен. Позволи си да се наслади на тази малка демонстрация на достойнствата си, особено в момент, когато й се присмиваха. — Мари, би ли поела обажданията ми? Мисля да изляза за обяд. Хапва ми се сандвич по френски.
Шегуваше се, разбира се, и те го знаеха; никоя жена не би могла да има фигурата на Джуди, ако се тъпче с шунка и топено сирене.
— Разбира се, мадам — покорно отвърна Мари.
Но нито за миг не успя да заблуди Джуди: тя веднага разбра, че скандалът от горния етаж е станал достояние на всички. По бузите й отново избиха червени петна, но тя се усмихна, сякаш нищо не е станало.
— Извинете ме, мадам — намеси се дръзко Франсоаз, — но не мислите ли, че е по-добре да изчакате, като се имат предвид обстоятелствата?
Джуди изпъна рамене и почувства гальовната ласка на копринената подплата на костюма върху кожата си.
— И какви по-точно са обстоятелствата, Франсоаз? — остро и някак заплашително попита тя.
— Ами как какви, мадам. — Франсоаз ококори силно гримираните си очи с престорена невинност. — Не сте ли чули? Мадам Софи се е върнала в офиса.