На прага той се извърна към Софи и заговори бързо-бързо на френски:
— Много скоро ще ти се обадят адвокатите ми.
Софи Масо само леко наклони глава и после спря погледа си върху Джуди, която се бе отдръпнала пред гнева на шефа си.
— Джуди, радвам се да те видя — хладнокръвно я поздрави Софи. — Заповядай, влез.
Лазар погледна Джуди, сякаш едва сега я забелязваше, после отново се обърна към Софи и се засмя.
— Слюха — процеди през зъби той. — Много добре, чудесни приятелки.
— Готова съм да повикам охраната — спокойно обясни Софи. — Можете да си тръгнете, мосю; повече не се нуждаем от услугите ви.
— Ще видим тази работа — отвърна Лазар.
Завъртя се на пети и сковано тръгна към стълбите. Служителите на етажа го наблюдаваха в пълно мълчание.
— Заповядай в… моя кабинет, ако обичаш, Джуди, и затвори вратата — покани я с равен глас Софи.
Джуди потръпна; какво беше разбрала Софи? Но нямаше какво да се направи, освен да приеме поканата. Вдигна смело брадичка и влезе уверено в стаята, след което плътно затвори вратата след себе си.
Веднага щом останаха сами, Софи проговори с пресеклив глас:
— Скъпа Джуди, толкова се радвам, че си тук.
И избухна в сълзи.
Джуди се втурна към нея. Обзеха я смесени чувства — и не всички бяха приятни. Значи Софи бе уволнила Грегоар — добре. И показваше доверие в нея — още по-добре. Все пак колкото и да я ненавиждаше, не би могла да не изпита съчувствие към плачещата жена.
— Софи, не плачи. Ето, вземи кърпичка. — Отвори чантата си и й подаде една от малките квадратни бели носни кърпи от чист ирландски памук.
— Благодаря — изхлипа Софи.
„Престани с проклетите сълзи — ядосано си мислеше Джуди. — Не искам да изпитвам никакви чувства към теб“. Напомни си, че това е просто механична реакция. Джуди постара да потуши всякакво съжаление в сърцето си. Вярваше, че именно заради тази жена Пиер не се бе оженил нея, налагаше се всяка вечер да я оставя сама; тя бе причината Джуди да получава дребни подаръци за празниците, вместо да ги прекарва в прегръдките на Пиер; причината да е съвсем сама навръх коледните празници…
— Каква глупачка съм била — изхлипа Софи, докато се мъчеше да успокои дишането си.
Джуди запази мълчание.
— Седни — предложи тя и любезно й издърпа напред стола на Грегоар.
— Благодаря ти. — Софи попи сълзите си и успя да възвърне донякъде самообладанието си. — С жест покани Джуди да се настани в креслото пред бюрото. — Седни и ти.
Джуди се подчини.
— Искаш ли да поговорим за безпокойствата ти?
Софи я погледна; очите й бяха зачервени, но в погледа й имаше прямота, която притесни по-младата жена.
— Смяташ ли, че сбърках с Грегоар? Ти явно ценеше високо работата му.
Джуди помълча. Бейзболният запалянко у нея веднага определи това като „бърза топка“, но тя бе готова за всичко.
— Вярвах, че работи много усърдно… казах ти, че непрекъснато е в офиса — сдържано обясни тя. — И това е самата истина, разбира се, но не съм в състояние да кажа какво точно е правел. Аз се занимавам само с „Връзки с обществеността“. — Сви рамене многозначително. — От моята позиция изглеждаше напълно отдаден на работата си. Дали съм сбъркала ли? Вярвах му.
Софи кимна.
— Аз също. Била съм глупачка.
Джуди реши отново да рискува. Сведе късо подстриганата си глава в престорена скромност и се постара да заговори със задавен глас.
— Работя тук от години. Би трябвало да го забележа — каза тя. — Сигурно ще поискаш оставката ми. Веднага ще ти я донеса.
— Оставка ли? О, не, няма нужда от подобно нещо, съвсем нямах това предвид — побърза да отвърне Софи. — Ти беше лоялна, а аз ценя подобно качество.
— Да не би да е присвоявал пари на компанията? — попита Джуди. Наистина бе заинтригувана.
Софи въздъхна.
— Не е чак толкова драматично. Обадих се на няколко места, докато пътувах насам с колата тази сутрин. Трябваше да го направя още преди месеци. — Джуди забеляза, че тя се изчерви. — Най-напред поговорих с брокера си. Тоест… брокера на Пиер — добави с леко смущение. — Аз самата никога не съм се занимавала с търгуване на акции.
Джуди установи с истинско облекчение как черната вълна на омразата отново се надига у нея, докато Софи говореше. Споменаването на различни дребни неща, които бяха вършили заедно, като съпруг и съпруга, я нараняваше също толкова силно, колкото и платинената халка на лявата ръка на Софи. Имаха общ борсов посредник, общ семеен лекар, дори и общ факс апарат. Моментално се сети за онзи случай, когато бе видяла факса, който тя лично бе изпратила на Пиер в замъка, разпечатан и оставен в кутията за входящи писма на Софи; компютърът бе изписал най-отгоре „Мосю и мадам Масо“. Тогава болката я бе пробола като нож. Сега бе станала тъпа и приглушена. Наистина мразеше Софи; без Пиер сърцето й се бе свило.