— Докато още е носела траурните дрехи! — възкликна Катрин. После си наложи самоконтрол. — О, скъпи мой, прости ми, не бива да критикувам майка ти пред теб.
— Мисля, че вече сме подминали този етап, бабо — с равен глас произнесе Том. — И сега, какво става? Възникнал е скандал между любовниците ли…
— Човек може само да предполага.
— И тя го е уволнила.
Замисли се над това за известно време. Беше готов да мрази този човек, но колко по-виновна бе майка му. Мъжът е видял само смъртния акт на баща му. Докато майка му бе извършила двойно предателство; беше си хванала любовник, и после го бе уволнила от поста му — човека, когото баща му бе избрал да управлява „Масо“, докато Том навърши пълнолетие.
— Сякаш се стреми да заличи напълно всяка следа от баща ми — каза той на глас.
— Трябва да се опиташ да й простиш — каза Катрин без особена убедителност в гласа. — Но моят Пиер… о, колко ме наранява това, Томас. И не можем да сторим нищо.
Той се завъртя на пети върху старинния китайски килим от династията Манчу и я погледна.
— О, не, именно тук грешиш — каза Том. — Ако ми помогнеш и ти, бабо, мисля, че ще мога да направя много.
Покани я да се разходят в парка на къщата й; имаше прекрасна, оградена с каменен зид градина, предимно зелени морави и посипани с чакъл алеи с розови храсти край тях, лавандулови туфи и други паркови цветя. Денят бе доста топъл за май, Том й предложи ръката си и обеща да вървят много бавно. Не искаше слугите да подслушват, докато се обсъждат семейните дела.
— О, да… моите акции. — Катрин бе настояла да вземе ветрилото си, старинна вещ от слонова кост, много фино изработена и изящно гравирана; сега го размаха бързо, за да се разхлади в жегата. — От години не съм се сещала за тях. Финансите са невероятно скучна за мен област.
Побелелите й мигли потрепнаха, сякаш флиртуваше с него.
— Моят Пиер се грижеше за тези неща.
— Но ти имаш доста акции. Самият аз имам едва половината от твоя дял. Ако ти, бабо, ми повериш и твоите акции…
Бе притеснен; целият му план зависеше от това; в кантората на „Линкълнс Ин“ всичко бе изглеждало съвсем естествено и логично; сега, когато бе станало дума за това, му се струваше, че иска много.
— Искаш да ти дам акциите си? Разбира се, щом се нуждаеш от пари. Всичко, което имам, е и твое.
Той я погледна сепнато.
— Не… не да ми ги дадеш. Да ми прехвърлиш своите гласове, да ме определиш за свой пълномощник. С петнадесет процента от гласовете автоматично получавам място в борда на директорите. Дори и майка ми не може да ме махне оттам.
Катрин извърна побелялата си глава. Замъглените й от възрастта очи го огледаха умно и преценяващо.
— Да, добре — каза меко. — Вероятно все пак има нещо от баща ти и у теб.
Том изпъна рамене.
— Има доста неща, бабо — заяви гордо.
— Ще повикам мосю Фош и още днес ще съставим документите.
— Постарай се да го убедиш да пази тайна; не бива да споделя всичко това с майка ми — горчиво каза Том. — Именно Фош й е дал онзи документ и е позволил тя да обяви баща ми за мъртъв.
— Майка ти беше твърдо решена да го направи; Фош нямаше избор. Глупаво е да го виниш; той е само изпълнител — презрително изрече Катрин. — А какво ще правиш с мястото си в борда?
— Имах намерение да заведа съдебен иск. Но вече има дела, които ще са достатъчни да забавят плановете й.
— Съдебен иск е добро начало.
— И макар да не мога да получа контрол над акциите си до навършването на двадесет и една години, когато вляза в борда, ще мога да принудя майка ми да си подаде оставката.
Катрин се усмихна.
— И как, моля, ще го постигнеш?
— Ще й покажа колко пагубни са действията й и ако не си подаде оставката, ще се обърна към акционерите и ще поискам да й гласуват вот на недоверие. Тогава няма да може да остане. Акциите ще се сринат.
Старата дама стисна по-силно ръката му.
— Да, това може да свърши работа — тихо каза тя. — Ти, разбира се, си още много млад.
— Млад не е равнозначно на глупав — възрази той.
— Знам, скъпи. Трудно ще бъде да убедиш останалите. Но, естествено, не е невъзможно. — Ветрилото й спря неподвижно, тя се съсредоточи. Том се изуми от това колко е развълнувана, колко далеч бе от обичайното си униние. — Знам, че Пиер би желал това — заяви тя с абсолютна увереност. — И аз ще се погрижа волята му да не бъде пренебрегната. Ти си негов син.
— Негов наследник — твърдо заяви Том. — Аз, а не майка ми.
— Предпочитам да казваме, че си негов заместник. — Катрин погледна строго внука си. — Или и ти си изоставил всяка надежда?