„Обзалагам се, че и бельото й е в подходящия оттенък — или бледолилаво, или пепел от рози“, помисли си тя.
— Питах се какво става тук — бодро подхвана Джуди.
Софи леко повдигна вежди.
— Какво имаш предвид?
— Ами, ти ме помоли да извикам хер и фрау Брант.
Дизайнерите им. Софи кимна.
— И не сме давали никакви изявления пред пресата цял месец, а сега си свикала целия отдел. — Джуди се опита да се усмихне, но очите й останаха сериозни. — Бих искала да имам представа за онова, което се каниш да обявиш пред всички.
— Съжалявам, предполагам, че върша всичко презглава — каза Софи, като пробва този разговорен американски израз пред Джуди.
— Определено е така — съгласи се тя. — Имаш ли нещо против малко градивна критика?
— Именно затова ти плащам — спокойно отвърна Софи. — Никой не бива да се страхува да каже какво мисли пред мен.
Джуди се опита безуспешно да се отпусне.
— Тогава бих искала да ти кажа, че трябва да бъдеш напълно откровена. Уволнихме толкова много хора, което беше добре, но ти си непрекъснато затворена с адвокатите, магазините са със спуснати кепенци, дизайнерите не получават поръчки… но аз не мога вечно да отбивам атаките на пресата. А и останалите служители трябва да знаят какво става. В момента няма никакъв колективен дух.
Софи се обади меко:
— Но ти лично разговаряш с тях, Джуди. Нали ги окуражаваш?
Тя леко се сепна.
— Аз ли? О, разбира се. Естествено.
— Значи трябва само да изчакате до единадесет часа. — Софи въздъхна. — Ще ми отнеме ужасно много време да повтарям всичко; просто ще изслушам кратки доклади от служителите и после ще им представя плановете си. След това твоят екип може да започне да говори с пресата. Би могла да напишеш изявлението за пресата веднага след срещата.
Джуди кимна. Отново се почувства унизена, но нямаше да го показва. Не и пред Софи Масо. Щом тя не искаше да споделя, Джуди щеше да почака. Изобщо не я засягаше.
Джуди много добре знаеше, че няма начин да се спаси компанията. Положението бе по-лошо, отколкото си бе представяла някога.
— Нямам търпение — усмихна се тя.
И наистина бе така. Искаше да види как Софи ще се провали с гръм и трясък. Какъв трик си въобразяваше, че ще измисли? Тази трофейна съпруга, която нямаше никакво бизнес образование.
— Значи ще се видим в единадесет.
Софи се усмихна дружелюбно, но Джуди изтълкува съвсем правилно репликата й като знак, че са приключили разговора. Стана бавно от стола си.
— Ще се видим тогава — каза тя.
Затвори вратата зад гърба си. Чудесно, нека Софи пази глупавата си тайна. Наистина щеше да й хареса срещата в единайсет часа. Софи най-сетне щеше да разкрие плановете си за компанията, ако изобщо можеше да се нарекат такива. Засега бяха направо гениални — беше затворила бижутерийните магазини, единственото звено в „Масо“, което печелеше; бе сринала цената на акциите. Джуди се радваше, че още преди години бе продала своите, иначе и собствените й лични спестявания щяха да пострадат.
Приглади небрежно роклята си и се запъти към кабинети си.
— Добър ден, мадам — почтително я посрещна Мари.
Джуди кимна в отговор.
— Добър ден.
Откакто Грегоар бе уволнен, всичко бе различно. Нямаше вече многозначителни погледи и шепот. Джуди бе сигурна, че слуховете продължават да се носят, но поне не стигаха до ушите й. Всички знаеха, че е близка с мадам Софи, и когато започна да се лее кръв, Джуди бе до нея, за да я насочва. Франсоаз, личната асистентка на мосю Керуал, бе преместена в голямата стая на машинописките!
Никой не искаше да му се случи и на него. Сега към Джуди се отнасяха с почит и уважение. И със страх. Мари, след като я бе притиснала, й бе признала много неохотно, че новият й прякор е Мадам Гилотина. Вместо да побеснее, Джуди се бе разсмяла.
Едва ли би могла да се сдържи. Напрежението трябваше да избие нанякъде. Емоциите й се лутаха в абсолютно противоположни посоки; ден след ден нямаше никаква представа как ще успее да запази самообладание. Беше една непрестанна вътрешна битка и тя благодареше на Бога, че работи в сферата на връзки с обществеността и умее да лъже, за да изкарва прехраната си.