— Това ли са нашите клиенти? — попита тя.
Софи се засмя.
— Всъщност това са нашите служители в магазините. Младата дама е госпожица Клодет Широн, новият управител на представителния ни магазин на улица „Фобур“. Господинът до нея е Едуар Пегуи, до неотдавна студент по история на изкуствата в Сорбоната. Сега той ръководи магазина ни на „Рю де Пренс“.
— Изглеждат ми прекалено богати, за да работят като служители в магазин — отбеляза някой от мъжете.
— Такава е целта; това са новите им униформи. Мъжките костюми се шият на „Савил роу“ в Англия; а дамските са от „Шанел“.
Джуди повдигна вежди изумена.
— Обличаме продавачките си в „Шанел“?
— Клиентите на „Масо“ получават само най-доброто: обслужване, обстановка. — Софи включи отново осветлението и кимна на двамата Брант. — И разбира се, скъпоценности.
„На мен ми бяха нужни години спестяване на пари, за си купя единствения ми костюм на «Шанел» — помисли си Джуди. — А тя облича така продавачките в магазина“.
Никога повече не би могла да облече жълтия си „Шанел“. Не и в този офис. Впери поглед в Софи, а сърцето й пулсираше от гняв и омраза, толкова всепоглъщаща, че отсреща сигурно можеше да се почувства.
Но Софи не й обръщаше внимание. Усмихваше се с онази нейна непоносимо мила усмивка и кимаше на Брант.
— Уважаема госпожо, скъпи господине — учтиво започна тя. — Сега именно вашите гениални модели ще бъдат в центъра на вниманието. Те винаги са били нашата силна страна, въпреки че напоследък не я показвахме достатъчно. Предлагам да удвоим заплатите ви и да ви дам акции от компанията, а в замяна ще поискам от вас да изберете поне още десет млади дизайнери, които да назначим на заплата и които вие ще обучите да следват вашите високи стандарти.
Възрастният мъж се изправи и Джуди забеляза зачервените му очи. Тя простена вътрешно. Дано не се разплаче наистина.
— Няма нужда да ни давате повече пари, мадам Масо — с достойнство каза той. — Вие сте човек, който цени делото на живота ни. Достатъчно е, че ще покажете на света творбите ни.
— Вие сте истински човек на изкуството, хер Брант. Определено ще се опитам. Но дори и творците заслужават да получават заплащане за труда си. Наистина настоявам да приемете офертата ми — меко се усмихна Софи, — защото ви обещавам, че възнамерявам да спечеля много пари от великолепните ви модели.
Спонтанни и продължителни аплодисменти избухнаха край масата, докато старият човек бавно сядаше отново на мястото си. Джуди отново простена мислено. Ръкопляскаха на Хайнрих Брант, но също и на Софи Масо. Наистина трябваше да признае: плановете на тази жена бяха изобретателни и дръзки.
Тя самата би била горда от себе си, ако беше техен автор. Но ето че не тя, а Софи, домакинята, господарката, стоеше отпред и приемаше аплодисментите на колегите й.
Чу собствения си горчив глас да задава въпрос:
— Софи, колко ще струва всичко това? — Аплодисментите заглъхнаха. Джуди продължи упорито: — Дори и с отстъпката и при намаления персонал твоите „униформи“ ще струват стотици хиляди. Ликвидацията на модната ни линия… плюс новия интериорен дизайн… всичко това едва ли ще ни излезе евтино.
Беше напипала болно място. Лицата на хората край масата добиха загрижен вид.
— Да, струва много пари. Заедно с ликвидацията на модната линия и допълнителното възнаграждение на хората, които подготвиха магазините, цялата сума е около девет милиона евро. — Последва приглушено мърморене, което премина в недоволство. Това силно зарадва Джуди. Софи обаче сякаш не трепна, но вероятно прикриваше добре чувствата си! — А ще има и още разходи — продължи тя хладнокръвно. — Новата ни политика ще трябва да стане публично известна. Но не с традиционни средства. Можеш да осведомиш контактите си в пресата, Джуди, и непременно ми донеси изявленията, искам лично да одобря всяко от тях. Но това съвсем няма да бъде основното средство да обявим прераждането си.
— А как тогава? — попита един от мъжете.
Софи се усмихна.
— Ще организираме бал — каза тя. Обърна се с усмивка към възрастната двойка. — Хер Брант, фрау Брант, ще имам нужда от вашата помощ.
Двадесет и четвърта глава
Джуди заключи входната врата на апартамента си и излезе на улица „Клош“. Денят отново бе прекрасен; само две малки бели облачета подсилваха синевата на небето. В момента бе приятно хладно, но само защото бе едва седем сутринта. По-късно щеше да стане горещо, вероятно прекалено горещо.