Тя винаги се обличаше грижливо, но днес положи допълнителни усилия. Не бе достатъчно да изглежда стилно и делово. Днес искаше да бъде и красива.
Имаше намерение да се срещне с Хю Монфърт.
Докато крачеше внимателно по тротоара, тя се усмихна на младежа с колелото, който подсвирна подире й, както и на хлебаря, който тъкмо отваряше фурната си и й се ухили похотливо, и през цялото време си мислеше колко странно се получава в живота. Щом веднъж бе решила да се бори, всъщност се бе успокоила. Напрежението и стресът на последните няколко месеца, близостта до вдовицата на Пиер, всичко това сякаш изгуби значение. Тази сутрин бе осъзнала ужасната цена на това да изгубиш контрол. Бе се почувствала в капан, като птичка, която е влетяла в някоя сграда и не може да излезе навън.
Вероятно не бе само заради появата на Софи. Пристигането й просто бе ускорило нещата. Но докато размишляваше върху положението си, потраквайки с токчетата на обувките си „ЛК Бенет“ по тротоара, Джуди си даде сметка, че много отдавна се чувства като затворено в клетка животно.
Всъщност… откакто любовникът й бе изчезнал.
Бе останала в „Масо“, където й плащаха заплата и бе понасяла втренчените погледи и шушуканията толкова дълго, че те се бяха превърнали в обичаен работен фон, нещо като част от обстановката. Всичко това обаче означаваше, че е живяла в постоянно напрежение.
На лешоядите край нея не им стигаше, че сърцето й е разбито.
Най-напред бе изгубила Пиер — по най-неочакван и ужасен начин. Но тъкмо когато острата болка бе заглъхнала и се бе превърнала в тежка мъка, тогава бяха започнали слуховете; клюкарстваха пред самата нея, преструвайки се, че не знаят за връзката им. Говореха за другите жени, с които Пиер е спял. Разправяха как, докато е излизал с нея, имал поне осем други; както и проститутки, жени за една нощ. Той, разправяха, бил истински женкар. Бил готов да легне с всяка, която би му позволила, бе й подхвърлила в лицето Франсоаз с едва сдържано злорадство.
Това я бе съсипало. Месеци наред се бе чувствала смазана.
Много бавно и с големи усилия бе успяла да изпълзи от дупката. Може би никога нямаше да разбере пълната истина. Но така или иначе Пиер бе внимателен, нежен и мил; бе помогнал за кариерата й; бе й купил апартамент, подарил й го бе, без никакви ипотеки и дългове.
Любовта им означаваше много; Джуди се бе вкопчила в тази мисъл и тя я бе крепила години наред. Докато Софи Масо не се появи и не разрови старите рани; сърцето й закърви наново.
Отначало Джуди не бе могла да погледне трезво на положението, но сега Софи Масо й бе дала възможност и тя нямаше намерение да я пропусне.
Забеляза малкото кафене на ъгъла на улица „Табак“. Жак, собственикът, бе навън и сервираше на една от масичките; забеляза я и й махна бодро.
Тя се усмихна и му махна в отговор. Хрумна й потискащата мисъл, че тези отношения със сервитьори, продавачи, въобще хора, които я обслужваха всеки ден, най-много напомняха на приятелски връзки; може би за нея бяха и единствените по-топли връзки на този свят.
Джуди Дийн не се бе доверявала на никого от години.
Загърна нежнолилавата копринена жилетка върху раменете си. Нямаше да мисли за нищо тъжно днес. Щеше да промени живота си и да сложи край на кошмара „Масо“.
Бе готова да продължи нататък.
— Бонжур, мадмоазел — ласкаво я поздрави Жак. — Прекрасен ден.
Той целуна върховете на пръстите си в екстравагантен жест.
— Мерси.
Джуди се настани на открито на маса за двама. Нямаше защо да се срамува, че седи сама, каза си; една красива жена можеше да си го позволи.
Днес бе уверена в красотата си. Бе избрала строга рокля на „Емпорио Армани“ в цвят пепел от рози, много сладки лилави обувки на висок ток, малка чантичка през рамо на „Дууни и Бърк“ от лилава кожа с морав кант и в добавка към всичко това — копринената жилетка на „Дона Карън“. Единственото френско нещо върху нея бяха малките обеци на „Масо“; дребни, но с отлично качество жълти диаманти; едно от най-красивите бижута, които притежаваше — бяха искрящи и лятно безгрижни, подарък от първите й години с Пиер.
Беше доволна, че днес носи нещо от него.
Гримът й бе лек. Бе използвала само фон дьо тен, прозрачен руж на „Шанел“, леко оцветен блясък за устни, едва загатната спирала на миглите. Бе спала добре предната нощ и кожата й още блестеше от освежаващия сутрешен крос, както и почистващия крем на „Ив Лом“. Бе избрала парфюм на „Ралф Лорън“ — „Романс“, защото бе с основа на рози и подхождаше на слънчевото й настроение.
Жак й поднесе обичайната закуска — сладко кафе с мляко — обожаваше го — и топъл кроасан, ухаещ на масло, пухкав и страхотно вкусен. Джуди отказа да хапне сирене и месо. Не и тази сутрин; едва успя да преглътне кроасана. Беше малко нервна, но и приятно напрегната. Това може би беше последният ден, в който се налага да угодничи пред Софи.