— Влезте.
Джуди си наложи да се успокои. Бе свалила слънчевите си очила в асансьора и отново бе проверила отражението си в огледалото. Нямаше защо да е нервна; сега играеше сериозна игра.
Монфърт щеше да й е безкрайно благодарен. Трябваше да се постарае тази благодарност да се изрази и в долари.
Апартаментът му бе толкова разкошен, колкото бе очаквала. Отново се зарече, че ще бъде богата — с цената на всичко. И тя трябваше да е в състояние да си позволява подобни луксозни хотели, да пътува в първа класа и да носи истински ценни бижута. Хората непрекъснато успяваха. Този мъж също бе постигнал успеха. Защо не и тя?
Бе застанал в другия край на стаята, фигурата му бе очертана на фона на светлия прозорец. При влизането на Джуди той направи крачка напред и протегна ръка.
— Здравейте. Аз съм Хю Монфърт.
— Джуди Дийн — представи се тя и гласът й потрепери съвсем леко.
Мислено изруга. Този мъж бе толкова привлекателен. Огледа го от глава до пети и само за секунда оцени всичко у него — увереното му изражение на светски човек, тъмните очи и коса, невероятно мускулестото му тяло; Джуди, която бе запалена по фитнеса, съвсем ясно си представяйте как изглежда. Каза си, че е от онази рядка порода мъже, които са силни, но същевременно и много бързи. Предварително бе проучила Монфърт. Служил е в британските военни части и е награден с орден за храброст след кризата за Фолкландските острови. Добре скроеният костюм и ризата с вратовръзка не можеха да скрият нито за миг онова, което беше под тях — един неукротим мъжкар; истински хищник.
Усети, че й е трудно да се овладее. Завладяха я чувства, които смяташе за угаснали след изчезването на Пиер. Изчерви се от смущение, когато усети как топлите мамещи пипала на желанието се промъкват дълбоко в нея, напират към гърдите и слабините й. Сведе поглед и едва тогава стисна ръката му.
Ръкостискането му бе силно и стегнато; но тя все пак усещаше, че ръката му е отпусната, че ако поиска, може като нищо да смачка нейната.
Устата й пресъхна. За пръв път през този ден изпита вина. Хю Монфърт бе толкова по-привлекателен дори и от Пиер. Пиер бе властен… безскрупулен, да; изключителна фигура в бизнеса. Но Монфърт — Монфърт сега, сравнен с Пиер някога, — би го затъмнил без каквото и да било усилие.
Сепна се и рязко си напомни, че трябва да се овладее.
— Заповядайте, седнете, госпожице Дийн.
Покани я в дневната на апартамента и Джуди внимателно се настани в едно от креслата. Пръстите й се свиха около щатното листо и го стиснаха здраво.
— Официално ли сте тук?
Джуди поклати глава безмълвно. С истинско удоволствие отбеляза, че Хю Монфърт също харесва жената насреща си. Очите му обхождаха тялото й, бавно, наслаждаваха се на дългите крака, на стегнатите й, добре оформени прасци; погледът му се задържа за миг върху гърдите й — не толкова дълго, че да е неприлично, но достатъчно тя да го забележи — после продължи към линията на раменете и шията й, преди да се прикове в очите й.
Тя се почувства замаяна от страст. Прекара език по устните си.
— Неофициално — едва успя да отвърне. — Съвсем неофициално.
Той разтвори ръце и се облегна в креслото си.
— Цял съм в слух.
Жената бе възбудена. Това бе очевидно. Хю бе свикнал жените да флиртуват с него и да въздишат подире му, но тази насреща му бе толкова възбудена, че направо можеше да го усети с носа си. Беше се изчервила, зениците й леко се бяха разширили. Бе малко прекалено мускулеста за неговия вкус, но несъмнено красива и Монфърт я намираше за очарователно податлива на чара му.
Желанието й бе съвсем явно. Той не харесваше къса коса и дълги нокти, но спонтанното й страстно желание, което тя се мъчеше да приглуши, бе доста въздействащо; развълнува тялото му и трябваше да си напомни, че има строги правила. Никакви жени, освен проститутки. Дори и това бе достатъчно унизително и пагубно за душата му. Никога не би могъл да обича отново, а не желаеше да понася напрежението на една привидна връзка.
Би му харесало да хвърли това момиче в леглото си и да му даде онова, което явно толкова силно желаеше. Но после…
Не.
— Имам информация за „Дом Масо“ — смело започна Джуди. — Можете да я използвате за офертата си за превземане на компанията. Разходи… натрупани огромни загуби. Акционерите направо ще побеснеят. Щом чуят всичко това, със сигурност ще ви подкрепят.
— А в замяна на това, госпожице Дийн, вие искате…
В тона му имаше известна хладина, която не й допадаше, и Джуди дръзко вирна брадичка.
— Един милион евро.
— Един милион евро — повтори бавно Монфърт. — Ами ако реша, че онова, което ще ми кажете, не струва толкова?