— Няма да решите — уверено заяви тя.
— И какво ще правите с тези пари?
Джуди категорично желаеше Монфърт. Нямаше нужда да мисли много по въпроса. Искаше го, копнееше за него. Бяха в хотелска стая. Начинът, по който я бе погледнал…
Вдигна ръка и грациозно я отпусна върху шията си, след което демонстративно разкопча горното копче на роклята си.
— Мисля, че това е лично моя работа, господин Монфърт — отвърна тя и протегна крак, така че да му покаже по-добре бедрото си и да му позволи да зърне крайчеца на жартиера.
Очите му проблеснаха.
— Разбирам, че не сте съвсем щастлива в „Дом Масо“.
— Тази компания е пълно недоразумение — кимна Джуди. — Бих се радвала да работя за вас.
Представи си тази великолепна възможност; един друг Пиер — по-хубав, по-мъжествен и неженен. В мислите й нахлуха всевъзможни горещи сексуални сцени. Щеше да бъде както когато Пиер я бе повикал за първи път. Секс в кабинета му. Секс в нейния кабинет. В асансьора. По цял ден бе усещала силата на бедрата си, на женствеността си. Не беше като сега, когато бе толкова студена и пресъхнала. Хю Монфърт можеше да я събуди отново.
— А не за Софи Масо? — попита той.
С внезапно избликнала страст Джуди изрече:
— Мразя тази проклета кучка.
Монфърт погледна тънката кафява папка в ръцете й и изящното златно листо, което стискаше здраво. Знаеше, че има нещо; последното парче от пъзела. Много искаше да го получи. Също както искаше да повдигне изкусителната й рокля високо над бедрата й и да я обладае. Веднага. И може би не само веднъж…
Изправи се.
— Благодаря ви за вниманието, госпожице Дийн — с хладна учтивост произнесе той. — Но не ме интересува.
Джуди остана на мястото си.
— Моля?
Бедрото й бе разголено. Тя се изчерви, но този път от гняв и бързо го покри.
— Това бе намек да си тръгнете — каза Монфърт.
Тя се изправи с пламнали страни.
— Но вие се нуждаете от това, за да победите.
— Не — отвърна Хю. — Не се нуждая. Аз уважавам мадам Масо. И възнамерявам да я победя по напълно достоен начин.
— Все пак — рязко отвърна Джуди — вие приехте да се срещнете с мен, господин Монфърт. Значи не сте чак толкова чист и почтен.
Той се усмихна и леко наклони глава.
— Приемам заслужения упрек.
Джуди тръгна към вратата и се приближи до него. Тялото й бе все така възбудено и бе сигурна, че и с него е така.
Застана нарочно толкова близо, че да му позволи да види извивките на гърдите й под разкопчаното копче на деколтето.
— Сигурен ли сте, че няма да промените мнението си? — измърка тя.
Той се усмихна.
— Напълно сигурен. Позволете ми.
Монфърт се пресегна и закопча копчето на роклята й. После отвори вратата на апартамента си.
— Тръгвайте си, госпожице Дийн — каза меко. — Не ме карайте да викам охраната.
Джуди се сепна. После у нея се надигна гняв и такова чувство на унижение, които я накараха да се изпоти и я замаяха напълно. Гърлото й бе прекалено свито, за да проговори, та дори и само за да го наругае. Стисна папката си и излезе на бегом от апартамента.
Монфърт затвори тежката врата зад нея и докато крачеше гневно към асансьора, тя го чу. Смееше се.
Двадесет и пета глава
Хю погледна журналистката с погнуса. Седяха в конферентната зала на „Крийон“ и тя бе шестият репортер, на когото даваше интервю днес. Необходимо зло; офертата им „Мейбъри“ бе огласена и от финансовия маркетинг настояваха лично той да се обърне към акционерите.
— Вие сте истинска звезда — уверяваше го Миси Кауфман, кльощава американка. — Бизнес страниците са толкова скучни. Редакторите направо биха убили човек, стига да могат да украсят колонките си с някого като вас. Английски благородник, вдовец, герой от войната…
Хю вдигна ръка.
— Нито дума за жена ми. Нито за миналото ми.
— Но това е толкова романтично, Хю…
Той я изгледа студено.
— Казах — нищо! — Тонът му бе категоричен. — Това е условието, при което бих се съгласил на интервю. Ако биографията ми в бизнес средите може да привлече вниманието на пресата, тогава можете да се позовете на нея.
Миси въздъхна.
— Мога ли поне да пиша за наградите „Оскар“?
— Разбира се — отвърна той, благодарен, че опасността е отминала.
Денят наистина бе доста изморителен. Репортер след репортер му бяха задавали едни и същи въпроси.
Това момиче, слава богу, бе последно. Аманда Файф от „Файненшъл таймс“. Пухкава на вид, но строга и настойчива.
— Що се отнася до нас, става дума единствено за цената на акциите.