— Да, но не бихте ли се съгласили, че определени семейства не бива да се отнасят към компаниите, в които имат дял, сякаш са лични игри за забавление?
— Естествено.
— Съпругът й може и да е основател на фирмата, но Софи Масо няма никакъв опит в бизнеса — присви устни Аманда. — Била е просто домакиня, която се грижи за дома и прислугата и посреща гости.
— Ще трябва да се обърнете към нея по този въпрос.
— Откакто тя е начело на компанията, акциите са изгубили една трета от стойността си. И продължават да падат.
— Затова се надяваме, че акционерите ще гласуват в подкрепа на офертата на „Мейбъри“.
— Смятате ли, че само защото контролира голяма част от акциите, тя има право да прави каквото си поиска с компанията?
— Разбира се, че не.
— Уволнила е стотици служители по целия свят. Ликвидирала е цял отдел, без дори да потърси купувач. Какво мислите за това?
Истината е, че той го смяташе за отлична идея; направо гениална.
— Мисля, че акционерите ще имат възможността много скоро да изразят недоволството си, като гласуват в подкрепа на „Мейбъри“.
— На вас, разбира се, подобни действия не са ви чужди. Когато стартирахте в „Мейбъри“, без никакви колебания, нито пък терзания също уволнихте стотици хора.
— Естествено, че имах терзания, но промените бяха неотложни. — Хю не можеше да издържи и минута повече. — Опасявам се, че времето ни изтече, госпожице Файф.
Стана и й протегна ръка.
— Госпожа Файф — заядливо се обади тя.
— Госпожо Файф — съгласи се той.
Тя му се усмихна.
— Не се притеснявайте. Налага се да бъдем твърди по време на интервю. Но като цяло статията ще бъде позитивна.
— Радвам се да го чуя.
— Акционерите нямат търпение да се отърват от Софи Масо… според всичко онова, което чувам. Разглезена глупачка — изрече с презрение тя. — Хората са вложили спестяванията си в тази компания. Но тя е прекалено богата, за да се интересува от подобно нещо.
— Не знаем дали е така.
— Естествено, че знаем. Когато някой си седи мирно и кротко цели десет години, а после се появява и разрушава изграденото с труд, няма какво повече да знаем. Е, със сигурност ще си отиде след три месеца. — Журналистката му кимна. — Беше ми приятно да се запознаем — каза на раздяла и за щастие излезе от залата.
Той изчака пет минути, за да е сигурен, че няма да се натъкне на нея във фоайето, и после също излезе от хотела. Денят бе необичайно хладен, мъглив и с определена острота във въздуха, аномалия за горещото парижко лято; Хю нямаше нищо против студения вятър. Искаше да се поразходи и да прочисти мислите си.
Наистина ли Софи Масо бе разглезена глупачка?
Съдейки по документите, май всичко го потвърждаваше. Но въпреки всичко той не го вярваше. Заради онази единствена изненадваща среща на благотворителната гала вечер.
Всъщност често си бе спомнял за случая. Ненадминатата елегантност на гарвановочерната й бална рокля и бляскавите диаманти във формата на сълза край ушите й. Беше зашеметяваща. И привлекателна по най-опасния начин — не само с външността си. Лицето й бе доста красиво по обичайните критерии, но съвсем не изключително. Очарованието на Софи Масо се криеше в нейната елегантност, стил и още повече в личното й достойнство.
Жените предизвикваха у Хю Монфърт притеснение, задоволство, възбуда и все неща от този род; не му се случваше често да го накарат да се почувства унизен. Но Софи му бе направила рязка забележка за арогантността му. Не можеше да не й се възхити заради това.
Вървеше под лекия дъждец; сивите облаци почти се сливаха с облицованите със сив камък фасади на града.
Беше само една кратка среща с тази жена, нищо повече. И все пак се интересуваше от нея. Софи Масо бе загадка. Поведението й онази вечер, излъчването й… някак не пасваха на фактите.
Бе стигнал до левия бряг на Сена и осъзна, че върви към улица „Фобур“ и представителния магазин на „Масо“. Бяха го осведомили накратко: магазините били подложени на тотална промяна в интериора и клиентите леко се увеличили; въпреки че не било нещо, което да ги разтревожи сериозно.
Но все пак искаше да види сам.
Отвън имаше портиер с тъмносиня униформа и старомодна фуражка, който любезно му отвори вратата.
— Добро утро, сър.
— Добро утро.
Хю кимна. Това бе първата промяна, която одобряваше. Отбелязваше всичко: безукорно чистата и изгладена униформа на човека, учтивите му обноски; блестящия месингов обков на новите стъклени врати и значителната им тежест, докато гледаше как се отварят — явно имаше шумоизолация. Оказа се прав, защото, когато вратата се затвори зад гърба му, изведнъж целият шум от улицата — минувачи и коли, сякаш по магия изчезна.