Хю се засмя.
— Много сте смела, мадам. Възхищавам се на духа ви.
— Благодаря.
Той се изправи.
— Благодаря ви за отделеното време.
Софи кимна; великолепната висулка на шията й проблесна върху топлата й кожа. Той забеляза деликатните бръчици около очите й и това много му хареса. Не бе някое зелено и неопитно девойче без грам собствено мнение и без опит в живота. За него тя бе истинско въплъщение на елегантността и дързостта.
Поспря на вратата.
— Искам да ми повярвате, че дойдох днес тук, защото бях силно впечатлен. И защото се възхищавам на онова, което се опитвате да постигнете. Истината е, че след като превземем тази компания, аз мога да правя каквото си поискам с нея, включително и да запазя марката „Масо“, както ви казах преди малко. Но исках да предложа нещо и на вас, лично.
— И аз ви благодаря за любезността — отвърна Софи и най-сетне го дари с лека усмивка. — Но мисля, ще се убедите, че и сами можем да се погрижим за себе си.
Отвори чекмеджето на бюрото си и извади оттам плик; покана за бала с празно място за името. Имаше тридесет такива, за всеки случай, за допълнителни гости или служители, които биха искали да присъстват.
Софи отвори писалката си „Монблан“ и внимателно написа името на Монфърт. Той забеляза, че го попълни съвсем правилно: „почитаемият Хю Монфърт“ бе написано с красив почерк.
— Какво е това? — попита.
— Ако сте свободен, в петък организираме скромно парти. В представителния магазин на улица „Фобур“. — Софи се усмихна. — Мисля, че може да ви изненадаме.
Той взе плика.
— Непременно ще дойда — каза Хю. — И благодаря, че ме приехте.
Софи му подаде ръка за довиждане.
— Ще помоля Селин да ви изпрати.
Вътрешно си каза, че бе сторила повече от достатъчно. И тя можеше да прави великодушни жестове, въпреки че Хю Монфърт бе неин враг, отколешен враг на съпруга й и на сина й. Софи нямаше намерение да позволи на някакво мимолетно увлечение да заличи този факт.
Грегоар Лазар бе последната й подобна грешка.
Двадесет и шеста глава
Том кимна едва-едва.
— А това са Селест дьо Фортюни и сестра й Марго.
Още две румени девойки с тънки устни. Въздъхна вътрешно.
— Както знаеш, скъпи, те са дъщери на маркиз Дьо Фортюни — настояваше баба му.
— Познавам маркиза — призна Том.
Бяха се срещали няколко пъти по време на постоянните вечерни партита, които майка му организираше в замъка. Дьо Фортюни бе глупак с червендалесто лице — в резултат на прекалено усърдното опитване на продукцията от собствените му лозя, а и дъщерите му не изглеждаха по-интересни.
— А това е Луиз Татен.
— Очарован съм — каза Том и целуна ръката й.
Луиз бе малко по-хубава. Имаше червена коса и донякъде му напомни за Флора.
— И нейният кавалер Жорж, по-малкия син на мосю Грек, министърът на финансите.
— Добре дошли — успя да поздрави Том.
Обаче малко по-хубавките вече бяха заети, което не бе никаква изненада. Господи! Колко запознанства от този род го мякаха още? Партитата и приемите на баба му, непрекъснато представяне на все нови и нови хора започваше да му дотяга. Тази вечер бе най-зле; петдесет от най-близките й приятели и техните деца бяха поканени в наетия апартамент, бяха ангажирани най-добрите кетърингови фирми, не бе спестено никакво усилие. Голяма част от по-възрастните си бяха тръгнали след обилната вечеря. Дори и на Том му бе харесала; беше истинска тръпка най-накрая да седне начело на собствената си маса — дълга маса с гости — докато баба му седеше на почетното място на втората маса. Доставчиците се бяха погрижили да я донесат, застлаха я с най-фин лен, сложиха кристални чаши и сребърни прибори, украсила я с вази, пълни с лилии и орхидеи, допълниха ефекта с восъчни свещи и след това сервираха ястия, които бяха направо великолепни. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, на Том му бе харесало да приеме като свои гости всички тези херцози и барони; бе се насладил на изобилието на скъпото шампанско от добра реколта, на хайвера и останалите предястия, на пюрето от коприва и нормандските сирена, на маслото с трюфели и на крехката и сочна печена гъска. Всичко бе много френско и много изискано; знак за уважение към баща му. Баба му бе в разкошна сатенена рокля на „Живанши“ в сиво-зелено и окичена с изумруди и диаманти на „Масо“.