— О, разбира се. — Софи се обърна и погледна към внушителния силует на замъка. — Неделя е. Всички у дома почиват — мога да ти предложа само студена закуска.
— Видях един ресторант в градчето. — Джуди отвори страничната врата на зеленото си порше. — Качвай се. Ще хапнем по женски, ще поклюкарстваме. Какво ще кажеш?
Вероятно говореше за „Фрюи дьо ла мер“, ресторанта с морски специалитети, където Лазар бе искал да я заведе. Софи се намръщи при спомена, но кимна.
— Защо не — каза с усмивка.
Да излезе някъде да хапне бе последното, което й се правеше сега, но пък Джуди бе изминала толкова път. Не би могла да й откаже.
Ресторантът бе сравнително голям за такова малко градче и атмосферата вътре бе доста претенциозна; собственикът, мосю Фуко, предлагаше най-добрите морски ястия в радиус от двайсет мили наоколо; масите му бяха резервирани за целия сезон и цените отговаряха на славата му. Той обаче пазеше няколко свободни маси за местните хора и евентуално за някоя известна личност; Софи Масо отговаряше на критерия и затова Хенри Фуко с нисък поклон заведе двете дами до маса до прозореца с прекрасна гледка.
Масите бяха дъбови, а декорът в строго старомоден стил: свещи на всяка маса, макар и да не бяха запалени за обяда, големи фотоси на рибарски сцени, дървен под, а в малките вази — рози и благоуханни секирчета.
С лек поклон, мосю Фуко ги попита какво ще пият. Софи избра минерална вода „Перие“, а Джуди помоли за шампанско.
Софи одобри избора й и поръча и за себе си. Почувства се длъжна да го направи, за да не бъде нелюбезна.
Джуди се усмихна и тя отново се възхити на блестящите й бели зъби. Джуди Дийн — толкова стегната, в такава отлична форма! Само докато я гледаше, Софи се чувстваше стара и изморена.
— Хайде да поръчваме — каза Джуди. — Умирам от глад.
Софи нямаше никакъв апетит. Поръча си зелена салата от цикория и задушен рак; Джуди прояви повече екстравагантност. Започна с дузина миди, които Пиер бе смятал за афродизиак; беше й забавно да ги хапва със сочно настървение пред фригидната му жена. След това си взе ризото със скариди и копър, а за десерт поръча ягодов шейк, който сервираха с парченца лед и плодове.
Знаеше как да изиграе картите си. Водеше лек разговор, като хвалеше Софи за преструктурирането и новата визия на магазините, лъжеше я колко добре се приемат промените. Софи само седеше с извърната настрани глава, сякаш не можеше да мисли за това.
— Моля те, Джуди — изрече най-накрая и се обърна към нея. Джуди с интерес забеляза, че очите й са зачервени. — Никакъв бизнес, неделя е. Достатъчно се занимаваме с това от понеделник до петък.
— Разбира се. Искаш ли да поговорим за Том? За теб сигурно е много болно.
— Не, благодаря ти, но не.
Софи бе изпънала гърба си като струна; Джуди много добре разбираше тази поза.
— Разбирам те — усмихна се тя. — И това след онази история с Грегоар — добави тя, снижила съчувствено гласа си.
Улучи болното място. Софи си пое рязко дъх, сякаш я бяха проболи.
— Нали не мислиш… нали не подозираш, че Том е чул за това?
— Не виждам как би могъл да не чуе — отвърна Джуди, докато в стомаха й пареше от силната злоба. — Слуховете се появиха в пресата, все пак Грегоар заведе дело за сексуален тормоз, както и за несправедливо уволнение.
— О, господи — простена Софи.
Зави й се свят и тя посегна към шампанското. Беше студено и имаше нужда от него. Отпи и остави алкохолът да разсее леко силната й тревога.
— Да поръчаме ли още? С удоволствие бих изпила още една чаша — бодро предложи Джуди.
Много й се искаше Софи да си пийне и да изплюе камъчето. Джуди черпеше силата си от познаването на тайните й. Щом трябваше да остане в „Масо“ — засега, щеше да се бори за контрол.
— Както искаш — отвърна Софи вяло и Джуди поръча бутилка „Вьов Клико“. — Да поговорим за друго.
— Разбира се — съгласи се Джуди и напълни чашата й. Отпи от своето шампанско — прекрасно, също като мидите. Осъзна, че се забавлява неимоверно. — Какво например?
— За каквото и да е. Не знам. За теб.
Софи впери сивите си очи в младата жена.
— Разкажи ми за себе си, Джуди. Все говорим за работа. Освен в онези дни, когато обсъждахме… нали знаеш…
— Грегоар Лазар — високо произнесе тя.
Софи потръпна.
— Да. Освен тогава, двете с теб си говорим само за бизнес. Бих искала да науча нещо повече за теб.
— Защо? — Джуди лапна още една мида, преглътна и попи със салфетка соса от устните си. Беше вкусно. — Не съм особено интересна.
— Естествено, че си. — Софи положи усилие. — Една американка в Париж, единствената жена на ръководен пост в „Масо“ — направо забележително.