Липсваше му. Колкото повече време прекарваше с Катрин, толкова повече ценеше нещата, които по-рано бе пренебрегвал, а напоследък дори бе презирал — топлотата на Софи, спокойствието й, откритата проява на любовта й към него. Тя бе нежна жена, нежна и загрижена майка, а синът й погрешно бе взел това за глупост.
Майка му не би могла съзнателно да е предала баща му. Сигурно е била подведена. Бе спазила траура, показала бе нужното уважение. А колкото до онази история с любовника, ами… Това бе версията на баба му. Том не знаеше мнението на майка си по въпроса. Може би беше сбъркал, като не бе пожелал да научи.
Докато колата забавяше ход, доближавайки улица „Фобур“, Том взе твърдо решение. Майка му просто бе подведена. Можеха да се сдобрят. А и тя може би се справяше малко по-добре в компанията, отколкото бе очаквал от нея.
Не вярваше, че се е променила коренно, така, изведнъж. Не можеше да не изпитва уважение към баща му. Грешките можеха да бъдат простени.
Настроението му леко се повиши. Вероятно вечерта все пак нямаше да е толкова ужасна.
Таксито на Джуди бе заседнало в задръстване. Тя се въздържа да не се развика на шофьора. Трафикът в Париж бе такъв; човек трябваше да го приеме спокойно или просто да се сбогува с нормалното си кръвно налягане. Не искаше да се появи сред хората ядосана — това парти бе важно и Джуди искаше да бъде в най-добрата си форма.
Лично бе подбрала журналистите, които щяха да присъстват, и трябваше да бъде там, за да се погрижи да го отразят такова, каквото бе всъщност — безсрамно, разточително прахосване на парите на акционерите.
Джуди можеше да нарисува яркоцветна картинка. Екстравагантност, егоистично и безразсъдно поведение. Горките възрастни дами с техните пенсионни вноски, които щяха да бъдат стопени от срива на акциите на „Масо“. Вместо да обърне курса, тази нощ щеше окончателно да го затвърди. Разкошът на отделните детайли, които бе зърнала, направо я бе оставил без дъх.
Нямаше дори да се наложи да подсказва много на репортерите. Похарчените средства просто избождаха очите.
Таксито отново се придвижи малко напред. Джуди се загърна в копринения си шал; беше топло облечена, но омразата вътре в нея бе ледена и корава като скъпоценен камък.
Беше с модерна рокля. Тази вечер щеше да има достатъчно традиционни бални рокли — разкош в стила на Луи Четиринадесети, с който тя не можеше да се мери. Вместо това бе предпочела контраста. Естествено, тя не бе някоя възрастна вдовица, обсипана с диаманти. Щеше да блесне в истинския си вид — модерна млада американка. Вероятно пълна противоположност на Софи.
Тоалетът й бе в яркочервено — коприна, обшита с хиляди мъниста, тежка и прилепваща плътно по тялото й, след като специално я бяха преправили в ателието; роклята бе дълга, тясна в горната част и до коленете, където се разкрояваше като рибя опашка, а деколтето бе обло и дълбоко, за да разкрива изваяните й ръце и изправени силни рамене. Бе похарчила десет хиляди евро за нея. Не съжаляваше нито за цент.
Естествено, не носеше бижута — роклята блестеше цялата и не изискваше допълнителна украса. А и Джуди си даваше сметка, че не би могла да си съперничи с никого в това отношение. Някой ден, когато щеше да заслепи всички, да. Но не и тази нощ. Беше абсолютно лишена от украшения. Нямаше дори и малки обеци на ушите си.
Носеше елегантна чанта плик от твърди червени пайети на „Джудит Лийбър“ и вишневи обувки на „Маноло“ — идеално допълваха роклята. Заедно с яркочервеното червило на устните й, те бяха абсолютно достатъчни за завършек на тоалета. Бе се наметнала със семпло черно палто на „Джоузеф“ и бе уверена, че когато го свали, ще последват възхитени въздишки.
Софи й бе казала, че ще присъства и Хю Монфърт; просто го бе споменала между другото. Това означаваше, че е още по-важно да блесне тази вечер. Джуди бе напълно уверена в себе си. Изглеждаше зашеметяващо. Щеше да покаже на онзи негодник какво е изпуснал.
— Добър вечер, господине. Мога ли да видя поканата ви? — Вежлив мъж в униформа на служител на „Масо“, с ушит по поръчка костюм, се усмихна ведро на Хю. Говореше на френски.
— Заповядайте — отговори му на английски Хю и я подаде.
Малък тест.
Човекът я погледна набързо.