— Точно така.
— Тези неща се случват доста често — каза тя с безразличие.
— Права си. Има много такива хора — Джордж се поколеба. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против да се заемеш с тази неприятна история?
— Разбира се, че нямам — отвърна тя с лека изненада. — Мога да те уверя, че много леко ще се справя с него.
— Ти можеш да се справиш с всичко.
— Билетът му запазен ли е? Как се казва, между другото?
— Виктор Дрейк. Ето билета. Купих го вчера. Корабът е „Сан Кристобал“ и тръгва от Тилбъри утре.
Рут взе билета, погледна го, за да се увери, че всичко е както трябва и го прибра в чантата си.
— Считай въпроса за уреден. Ще се погрижа за всичко. Къде трябва да стане срещата?
— В хотел „Рупърт“, до „Ръсел Скуеър“.
Тя си го записа.
— Рут, скъпа, не знам какво бих правил без теб…
— Той сложи развълнувано ръка на рамото й. За първи път правеше такова нещо. — Ти си дясната ми ръка, моето второ „аз“.
Тя се изчерви от задоволство.
— Никога не съм ти казвал… Винаги съм приемал това, което вършиш за нещо съвсем естествено… Но не е така. Нямаш представа колко много разчитам на теб за всичко… — той повтори: — За всичко! Ти си най-милата, най-добрата, най-чудесната жена на света!
— Ще ме разглезиш като ми говориш такива неща — Рут се засмя, за да прикрие удоволствието и смущението си.
— Но това е самата истина. Ти си част от фирмата, Рут. Животът ми би бил немислим без теб.
Тя излезе стоплена от думите му. Когато пристигна в хотел „Рупърт“ тази топлина още не я беше напуснала.
Рут не чувстваше никакво притеснение, заради това, което трябваше да направи. Беше съвсем уверена в способността си да се справя с всякакви положения. Историите за лош късмет и неудачници никак не й допадаха. Прие срещата с Виктор Дрейк като част от ежедневната си работа.
Той се оказа почти такъв, какъвто си го беше представяла, само че много по-привлекателен. Предварителното й мнение и за характера му се оказа съвсем точно. Виктор Дрейк не беше стока. Беше безкрайно пресметлив и коравосърдечен, но прикриваше тези си качества зад фасада на непринуденост и приятна веселост. И изобщо не беше допускала, че може да притежава такава способност да чете в душите на хората и да влияе толкова силно на чувствата им. Или не беше оценила правилно собствената си устойчивост на мъжкия чар? Защото Виктор Дрейк наистина имаше чар. Посрещна я с радостно удивление:
— Изпраща ви Джордж? Но това е чудесно! Каква изненада!
Сухо и делово, тя изреди условията, поставени от Джордж. Виктор се съгласи с тях веднага.
— Сто лири? Никак не е лошо. Горкият Джордж! Бих се задоволил и с шестдесет, но не му казвайте! Условия? Да не тревожа прекрасната братовчедка Розмари, да не покварявам невинната Айрис, да не безпокоя чудесния Джордж? Разбира се, че няма! Кой ще дойде да ме изпрати на кораба? Вие, прекрасна мис Лесинг? Фантастично!
Той сбърчи нос и очите му заблестяха дружелюбно. Лицето му беше гладко и загоряло от слънцето, а нещо в маниерите му напомняше за тореадорите — колко романтично, наистина! Жените го харесваха и той знаеше това.
— От доста време работите при Бартън, нали мис Лесинг?
— От шест години.
— И той не би се справил с работата си без вас, нали? О, знам как стоят нещата. Знам и всичко за вас самата!
— Откъде? — попита Рут рязко.
Виктор се ухили:
— Розмари ми каза.
— Розмари? Но…
— Всичко е наред. Повече няма да я безпокоя. Тя вече прояви достатъчно съчувствие към мен. Даде ми една стотачка, между другото.
— Това говори зле за вас, мистър Дрейк.
— О, много ми се отдава да измъквам пари. Имам съвършена техника. Например въпросът винаги се урежда, ако изпратя телеграма с намек, че нещата опират до самоубийство.
— Би трябвало да се срамувате от себе си.
— Не смятам, че съм добър, мис Лесинг. Напротив, аз съм ужасно лош. И ми се иска да научите точно колко.
— Защо? — полюбопитства тя.
— Не знам. Може би, защото не сте като другите. Не бих могъл да ви приложа обичайната си тактика. С тези кристални очи… Не, би било безполезно. Номера с „вижте колко съм пострадал“ пред вас няма да мине. Вие нямате жалост.
Лицето й стана каменно.
— Презирам жалостта.
— Въпреки името си? Рут означава жалост, нали. Безжалостната Рут.
— Не мога да съчувствам на слабостта — отговори тя.
— А кой твърди, че съм слаб? Не, това не е вярно. Може да съм порочен, но не съм слаб. Все пак, има едно хубаво нещо, което може да се каже за мен.
Тя сви устни — очакваше неизбежното оправдание.
— Какво е то?
— Обичам да се забавлявам — кимна той. — Забавлявам се невъобразимо много. Видял съм доста от този живот, Рут. Правил съм какво ли не. Бил съм актьор, магазинер, келнер, момче за всичко, носач на гарата и даже реквизитор в цирка! Бил съм моряк, участвал съм в президентска предизборна кампания в Южна Африка. Бил съм в затвора! Само две неща не съм правил на този свят — не съм прекарал нито ден в честен труд и никога не съм плащал, за това, което получавам.