Пет минути след това, един млад мъж, забързан в обратна на нейната посока, спря внезапно и възкликна:
— Виж ти късмет! Чудех се, дали някога ще ви видя пак.
Гласът му звучеше радостно, а тя се изчерви съвсем мъничко.
Той се наведе към кучето.
— Какво хубаво животинче! Как се казва?
— Мактавиш.
— Шотландско име.
Известно време разговаряха за кучето. Изведнъж Стивън замълча притеснен.
— Онзи ден забравих да ви се представя! Казвам се Фарадей, Стивън Фарадей, и съм депутат. Но не от парламентарните лъвове.
Той я погледна въпросително и видя как отново се изчервява:
— Аз съм Александра Хейл.
Стивън реагира на това много умело. Все едно, че още беше в драматичния клуб на университета. Изненада, възхищение, разочарование, смущение!
— Вие… вие сте лейди Александра Хейл… Вие… Боже мой! За какъв ли глупак сте ме взели онази вечер!
Реакцията й беше неизбежна. Както произходът й, така и естествената й доброта я задължаваха да го успокои, да го окуражи.
— Трябваше да ви кажа още тогава.
— Не, аз трябваше да се досетя! Кой знае какво си мислите за мен!
— Но как можехте да предположите? И какво значение има, в края на краищата? Моля ви, мистър Фарадей, не се тревожете толкова. Хайде да отидем до езерото. Вижте как ме дърпа Мактавиш.
След това те се срещнаха няколко пъти в парка. Той й сподели амбициите си. Разговаряха на политически теми. Тя беше интелигентна, добре информирана и разбираща. Умът й беше на мястото си, преценките й бяха обективни и безпристрастни. Станаха приятели.
Следващата голяма крачка напред осъществи, когато го поканиха на вечеря у дома им, след което трябваше да отидат на танци. Един от гостите беше отпаднал в последния момент. Когато лейди Кидърминстър, се чудеше кого да покани на негово място, Сандра сама предложи:
— А защо не Стивън Фарадей?
— Стивън Фарадей?
— Да, той беше на приема ви и съм го виждала веднъж или два пъти след това.
Поискано бе мнението на лорд Кидърминстър и тъй като той беше изцяло за поощряването на младите обещаващи участници в политическия живот, не възрази.
— Великолепен млад човек — отбеляза лордът, — наистина великолепен. Никога не съм чувал за семейството му, но съм сигурен, че някой ден сам ще си създаде име.
Стивън отиде на вечерята и се представи добре.
— Полезно е да познаваш такива хора — каза лейди Кидърминстър с присъщата си надменност след това.
Два месеца по-късно Стивън подложи съдбата си на изпитание. Бяха в парка до езерото и Мактавиш лежеше, подпрял глава на обувката на Сандра.
— Сандра, знаеш ли… Искам да знаеш, че те обичам. Желая да се омъжиш за мен. Не бих казал това, ако не бях сигурен, че един ден ще постигна много. Убеден съм. Няма да се срамуваш от избора си. Кълна се!
— Не се срамувам — отвърна тя.
— Значи не съм ти безразличен?
— Нима не си разбрал?
— Надявах се, но не можех да съм сигурен. Знаеш ли, обичам те още от първия миг, когато те видях на другия край на стаята и събрах целия си кураж, за да те заговоря. Никога през живота си не съм се страхувал повече.
— Мисля, че и аз те обичам оттогава — отвърна тя.
Не всичко обаче мина гладко. Тихата непреклонност, с която Сандра заяви, че смята да се омъжи за Стивън Фарадей, хвърли семейството й в смут. Та кой е този младеж? Какво се знае за него?
С лорд Кидърминстър Стивън беше пределно прям относно семейството и произхода си. Все пак спести появилата се в главата му мисъл, че за бъдещето му е по-полезно, че и двамата му родители са вече мъртви.
На жена си лорд Кидърминстър каза:
— Хм, би могло да е и по-лошо.
Той познаваше дъщеря си много добре. Беше наясно с тихия й непреклонен характер. Щом бе решила да се омъжи за този човек, щеше да го направи и толкова. Никога нямаше да отстъпи!
— Той има перспективи. С малко подкрепа, ще стигне далеч. Бог само знае какво бихме могли да постигнем, ако се сдобием с малко млада кръв. А и изглежда приличен.
Лейди Кидърминстър се съгласи неохотно. Стивън Фарадей изобщо не отговаряше на представите й за подходящ съпруг на дъщеря й. И въпреки това Сандра беше „най-трудната“ от семейството. Сюзън беше красавица, а Естер имаше мозък. Диана — също умно дете — се беше омъжила за младия дук на Харич — това бе събитието на сезона. Сандра определено не беше така очарователна…, а и срамежливостта й… Е, щом този младеж има бъдеще, както смятат всички…
Тя капитулира и измърмори:
— Разбира се, човек трябва да използва влиянието си…