— Ох, стига с тази глупава политика! Като че ли има някаква полза от нея!
— Но разбира се, че има…
Тя не разбираше. Не се интересуваше. Не се интересуваше нито от работата му, нито от амбициите му, нито от кариерата му. От него искаше единствено да повтаря до втръсване, че я обича.
— Колкото винаги? Кажи ми още веднъж, че наистина ме обичаш…
„Дявол да го вземе — мислеше той, — досега би трябвало да го е осъзнала!“ Тя беше прекрасно същество, прекрасно… Но бедата беше, че с нея не можеше да се разговаря.
Бедата беше и че се виждаха прекалено често. Една такава любовна авантюра не можеше вечно да се върти на бързи обороти. Трябваше да се срещат по-рядко… да забавят темпото.
Но тя се противеше. Не искаше и да чуе. Започна непрекъснато да го упреква.
— Ти не ме обичаш вече както преди.
И той трябваше да я убеждава, да се кълне, че не е права. Тя имаше този ужасен навик да му припомня всичко, което някога й е говорил.
— Помниш ли като ми каза, че би било чудесно, ако умрем заедно? Да заспим вечния си сън прегърнати! Помниш ли като ми каза, че ще си вземем една каравана и ще отидем в пустинята? Ще живеем сред пясъци и камили и ще забравим всичко останало на света!
Какви ужасни глупости може да надрънка човек, когато е влюбен! На времето не му се бяха стрували чак толкова безумни, но пък да ги изтърсиш ей така, без да ти мигне окото… Защо жените не могат да оставят нещата на спокойствие? Един мъж не би искал непрекъснато да му напомнят какво магаре е бил.
Изведнъж тя започна да предявява абсолютно неразумни желания. Не могло ли да замине за Южна Франция, където да се срещнат? Или да отидат в Сицилия, или Корсика… някое от тези места, където е невъзможно човек да срещне каквито и да било познати? Стивън мрачно обясни, че такова място не съществува под слънцето. По тези места човек винаги попада на някой скъп приятел от ученическите години, когото не е виждал цяла вечност:
Тогава тя каза нещо, което го изплаши.
— Добре, и така да е. Има ли някакво значение?
Той беше нащрек, внимаваше, изпълни го студенина.
— Какво искаш да кажеш?
Тя му се усмихваше — със същата усмивка, която някога бе накарала сърцето му да се преобърне и бе изпълнила тялото му с копнеж. Сега просто го дразнеше.
— Леопард, мили, понякога си мисля, че е абсолютно глупаво да се мъчим да играем на криеница до безкрай. Не си струва. Хайде да заминем някъде заедно. Да престанем да се преструваме. Джордж ще ми даде развод, жена ти също ще ти даде развод и ще можем да се оженим!
Ни повече, ни по-малко! Иска да предизвика катастрофа! Разруха! И не може да го разбере!
— Не бих те оставил да постъпиш така.
— Но мили, не давам пет пари. Не съм никак старомодна.
„Но аз съм! Но аз съм!“ — мислеше Стивън.
— Според мен, най-важното нещо на света е любовта. Не ме интересува какво ще кажат за нас хората.
— За мен това има значение, скъпа. Един такъв скандал ще сложи край на кариерата ми.
— И какво значение има? Би могъл да се занимаваш със стотици други неща.
— Не бъди глупава.
— А и защо ти е да правиш каквото и да било? Знаеш, че имам ужасно много пари. Мои, собствени, не на Джордж. Можем да обикаляме света, да ходим по най-очарователните усамотени места, на които още не е стъпвал човешки крак. Или на някой остров в Тихия океан… Помисли си само… Топлото слънце, синьото море и кораловите рифове…
Той си помисли. Остров в Южните морета! От всички възможни идиотски идеи… За какъв го вземаше тя? За някакъв плейбой?
Погледна я сякаш я виждаше за първи път. Удивително красива жена с мозък на кокошка! Трябва да е бил луд! Абсолютно, напълно луд! Но сега отново беше нормален. И трябваше да се измъкне от това положение колкото се може по-бързо. Ако не внимаваше, тя беше в състояние да унищожи целия му живот!
В писмото си й каза нещата, които преди него бяха казвали хиляди други мъже. Трябва да прекратят всичко. Така е по-добре за нея. Не би могъл да рискува и да й навлече нещастия. Тя не разбира… и така нататък и така нататък.
Всичко е свършило — трябваше да я накара да го осъзнае.
Но именно това тя отказваше да приеме. Нямаше да му е никак лесно. Тя го обожавала, тя го боготворяла, обичала го повече от всякога! Не можела да живее без него! Единственото честно нещо, което можели да направят, било тя да каже истината на съпруга си, а Стивън на жена си! Той си спомни тръпките, които го побиха, докато четеше писмото й.
Малката идиотка! Малката прилепчива идиотка! Беше готова да отиде при Джордж, да му издрънка всичко, той да заведе бракоразводно дело и да посочи него, Стивън, като главен виновник за скандала! Сандра също щеше да бъде принудена да се разведе. Тук не можеше да има никакво съмнение. Веднъж я бе чул да говори за някаква нейна приятелка. В гласа й имаше изненада: