Люсила Дрейк бе половин сестра на Хектор Марл — дете от предишен брак. Беше се грижила като майка за много по-малкия си брат, когато неговата собствена майка почина. Беше се занимавала с домакинството на баща си и се беше оформила като заклета стара мома. Наближаваше четиридесет, когато срещна преподобния Калиб Дрейк, сам той прехвърлил петдесетте. Брачният й живот продължи много кратко — около две години — след което тя остана вдовица със съвсем малък син. Майчинството, постигнало я неочаквано и късно в живота, беше най-върховното изпитание за Люсила Дрейк. Синът й вечно й създаваше грижи и неприятности, непрекъснато изсмукваше оскъдните й средства, но тя никога не се почувства разочарована от него. Никога не би се съгласила, че той е нещо друго, освен човек с добър, но слаб характер. Виктор беше твърде доверчив — прекалено лесно се поддаваше на влиянието на лошите си приятели, защото сам вярваше в тях. Виктор нямаше късмет. Виктор го лъжеха. Виктор го мамеха. Той беше маша в ръцете на порочни хора, които се възползваха от невинността му. Приятното й, доста глуповато овче лице мигом се изопваше щом някой се осмелеше да критикува Виктор. Тя познаваше много добре собствения си син. Той беше добро момче, пълно с жизненост, и така наречените негови приятели непрекъснато го използваха. Тя знаеше по-добре от всички, колко той мрази да я моли за пари. Но след като е изпаднал в такова наистина ужасно положение, какво друго би могъл да направи? Та към кого другиго би могъл да се обърне, ако не към родната си майка?
Независимо от всичко, поканата на Джордж да дойде у тях и да се грижи за Айрис беше сякаш изпратена от Бога в момент, когато материалното положение на Люсила Дрейк беше повече от отчайващо. През последната година тя се чувстваше много доволна и щастлива, а знайно е, че човек не може да гледа с добро око на възможността да бъде изместен от пробиваща си път млада жена, модерна, способна и пълна с енергия, която, убеждаваше сама себе си мисиз Дрейк, и без друго иска да се омъжи за Джордж само заради парите му. Разбира се, че заради това! Добър дом и богат добродушен съпруг! Никой не можеше да убеди леля Люсила, че може да има млада жена, която иска да изкарва хляба си с труд. Момичетата винаги са били едни и същи — ако могат да си намерят мъж, който да ги издържа, ще предпочетат него. Тази Рут Лесинг беше умна, пробиваше си път към едно осигурено положение подобно на червей — даваше съвети на Джордж за домакинството, за какво ли не, искаше да стане незаменима в очите му… но, слава Богу, вкъщата имаше поне един човек, който виждаше каква е целта й!
Люсила Дрейк поклати няколко пъти глава, от което двойната й брадичка потрепери, повдигна вежди с чувство за върховна човешка мъдрост и изостави темата, за да заговори за нещо още по-интересно, а може би и по-належащо.
— Виждаш ли, мила, не мога да реша какво да направя с одеялата. Джордж не ми казва ясно и определено дали смята да идваме тук през почивните дни или ще заключим къщата до идната пролет. Не казва и туй то.
— Предполагам, че не знае — Айрис се стремеше да задържи вниманието й към тази маловажна тема. — Ако е хубаво времето, може би ще е чудесно да идваме тук от време на време. Макар и да не мога да кажа, че особено много ми се иска на мен лично. Е, ако пожелаем, къщата няма да избяга.
— О, мила моя, човек трябва да знае такива неща предварително. Защото, ако няма да идваме до следващата година, одеялата трябва да се приберат и да се поръсят с нафталин. Но ако дойдем, това няма да е необходимо, защото ще ги използваме…, а миризмата на нафталин е толкова неприятна…
— Ами не слагай нафталин.
— Да, но лятото беше толкова топло… сигурно ще е пълно с молци. Всички говорят, че тази година ще има много. Може би и оси. Вчера Хоукинс ми каза, че е унищожил тридесет гнезда на оси това лято… Тридесет… Представи си само!
Айрис си представи Хоукинс — крачещ в тъмното с цианкалия в ръка… Цианкалий… Розмари… Защо всичко й напомняше за онова…?
Тъничкият несекващ звук на гласа на леля Люсила вече поставяше други проблеми:
— … и дали трябва да занесем сребърните прибори на съхранение в банката? Лейди Александра разказваше колко много кражби стават… Макар че имаме здрави кепенци… На мен лично не ми харесва как носи косата си… Лицето й става толкова строго… Но трябва да кажа, че тя е студена жена. И много нервна. В наше време всички са нервни. И това ми напомня, че напоследък не ми харесва вида на Джордж… Чудя се дали и той няма да се разболее от инфлуенца? Веднъж или два пъти ми се стори, че има треска. Може само да се е тревожел за търговията си, но аз имам чувството, разбираш ме, нали, че нещо му е легнало на сърцето.