— Да видим втората възможност. Някоя от жените.
— Защо?
— Драги Джордж, нима е отбягнало от вниманието ти, че щом сте били компания от четири жени и трима мъже, вероятно е имало периоди от време, през които трите двойки са танцували, а на масата е оставала сама една жена? Всички танцувахте, нали?
— О, да.
— Добре. Сега, можеш ли да си спомниш коя от четирите остана сама непосредствено преди вариететната програма?
Джордж се замисли за минута.
— Струва ми се, че да. Айрис, а преди това Рут.
— Помниш ли кога жена ти пи шампанско за последен път преди това?
— Нека да помисля… Танцува с Браун… Спомням си, че се върна на масата и каза, че се чувства уморена… Той е доста буен танцьор. След това изпи виното от чашата си. Няколко минути по-късно започнаха да свирят валс и тя… тя танцува с мен. Знаеше, че валсът е единственият танц, с който се справям сравнително добре. Фарадей беше с Рут, а лейди Александра — с Браун. Айрис остана сама. Непосредствено след това започна програмата.
— Тогава да помислим за сестрата на жена ти. Тя наследи ли нещо след смъртта й?
Джордж започна да пелтечи:
— Рейс, не бъди абсурден! Та Айрис беше дете, още ходеше на училище!
— Познавам две ученички, които убиха човек.
— Но тук става дума за Айрис! Тя обожаваше сестра си!
— Няма значение, Бартън. Имала е възможност да го направи. Искам да знам дали е имала мотив. Доколкото знам, жена ти беше богата. Кой наследи парите й? Ти ли?
— Не. Наследи ги Айрис. Чрез попечителски фонд. Той обясни положението, а Рейс го изслуша внимателно.
— Доста странно. Богата сестра и бедна сестра. Някои момичета биха възнегодували срещу такова нещо.
— Не и Айрис, сигурен съм.
— Може би си прав. Но несъмнено е имала причина. Да се опитаме да разнищим това. Кой друг е имал мотив?
— Никой! Абсолютно никой! Розмари нямаше никакви врагове, сигурен съм. Мислил съм за това. Задавах въпроси, мъчех се да разбера. Дори купих къща в близост до имението на Фарадей, за да…
Той млъкна. Рейс взе лулата си и започна да я чисти.
— Не е ли по-добре да ми кажеш истината, Джордж?
— Какво искаш да кажеш?
— Премълчаваш нещо. Личи си от цяла миля. Може да се мъчиш да спасиш репутацията на жена си и едновременно с това да се опиваш да разбереш дали е била убита или не но ако последното е по-важно за теб, ще трябва да свалиш всички карти.
Двамата замълчаха.
— Добре тогава — каза Джордж сподавено. — Печелиш.
— Поради някаква причина си сметнал, че жена ти е имала любовник, това ли е?
— Да.
— Стивън Фарадей?
— Не знам! Кълна ти се, че не знам! Може да е бил той, а може да е бил и онзи другия — Антъни Браун. Не можах да разбера. Беше истински ад!
— Кажи ми що за човек е този Антъни Браун. Интересно, струва ми се, че съм чувал това име.
— Нищо не знам за него. Никой не знае каквото и да било. Той е симпатичен, забавен тип… Но хората нищо не са чували за него. Предполага се, че е американец, но говори без никакъв акцент.
— Е добре, може би в посолството ще имат някакви сведения. Ти не можеш да кажеш със сигурност кой от двамата е бил?
— Не, не мога. Ще ти призная, Рейс. Тя пишеше някакво писмо и аз погледнах попивателната след това. Беше любовно, без съмнение, но не можах да видя никакво име.
Рейс отклони поглед замислено.
— Виж, това ми дава още един повод за размисъл. Например лейди Александра… Ако съпругът й е имал интимна връзка с Розмари, тя също би имала мотив. Тя е от онези жени, които приемат нещата много навътре. На външен вид са тихи и спокойни, но ако нещо ги предизвика не биха се поколебали и да извършат убийство… Продължаваме… Тайнственият Браун, Фарадей и жена му, младата Айрис Марл. А какво ще кажеш за другата жена, Рут Лесинг?
— Тя не би могла да има нищо общо с това. Поне няма никакъв мотив.
— Казваш, че ти е секретарка. Що за човек е?
— Най-милото момиче на света — заговори Джордж възторжено. — Тя на практика е член на семейството. Дясната ми ръка. Няма друго същество, за което да имам по-високо мнение и в което да имам повече доверие.
— Ти си привързан към нея — каза Рейс замислено.
— Аз я боготворя. Това момиче, Рейс, а абсолютен коз. Разчитам на нея за всичко. Тя е наистина най-почтеното, най-доброто същество на света.
Рейс измърмори нещо, което звучеше като „аха“ и смени темата. Нищо в държането му не подсказа на Джордж Бартън, че мислено е набелязал много сериозен мотив за секретарката му Рут Лесинг, която сам той не познаваше. Не беше трудно да си представи, че това „най-мило момиче на света“ всъщност имаше защо да пожелае изпращането на Розмари Бартън на оня свят. Съществуваха две възможности: или стремеж към материални облаги — да се е виждала като втората мисиз Бартън, или наистина да е била влюбена в работодателя си. Но и в двата случая мотивът беше налице.