Той ги настани любезно по местата им.
— Сандра, би ли седнала тук, вдясно от мен. Браун, до нея. Айрис, мила, това е твоят рожден ден и трябва да си до мен. Фарадей, до Айрис… След това ти, Рут…
Той замълча. Между Рут и Антъни оставаше един празен стол — масата беше подготвена за седем души.
— Приятелят ми Рейс може да закъснее малко. Каза да не го чакаме. Все някога ще дойде. Искам да се запознаете с него — чудесен човек, пътувал е по целия свят и може да ви разкаже доста интересни неща.
Когато зае мястото си, Айрис почувства гняв. Джордж го правеше нарочно… да я сложи отделно от Антъни… Рут трябваше да бъде на нейния стол, до работодателя си. Значи Джордж все още не се доверяваше и не харесваше Антъни Браун.
Тя погледна крадешком към отсрещната страна на масата. Антъни се мръщеше. Не се обърна към нея. Само стрелна с очи празния стол до себе си и каза:
— Радвам се, че ще дойде още един мъж, Бартън. Има малка вероятност да си тръгна по-рано. Нищо не мога да направя. Срещнах един познат.
Джордж се усмихна:
— Работиш в часовете за почивка, така ли, Браун? Твърде млад си за това. Всъщност, аз не знам какво точно работиш.
В този момент разговорите бяха замрели и отговорът на Антъни се чу съвсем ясно и отчетливо:
— Занимавам се с организираната престъпност, Бартън. Винаги, когато ме попитат, отговарям така. Планирани грабежи, умишлено предизвикани пожари, шантажирани семейства.
Сандра Фарадей се засмя:
— Занимавате се с оръжейния бизнес, нали мистър Браун? Производителите на оръжия в наши дни винаги са считани за злодеи.
Айрис видя как очите на Антъни се разшириха от изненада. Той отговори шеговито:
— Не бива да ме издавате, лейди Александра. Всичко това е много потайно. Шпионите на вражеските сили са навсякъде. Говорите невнимателно.
Той поклати глава с престорена сериозност.
Келнерът прибра чиниите от омарите. Стивън покани Айрис на танц.
Скоро всички започнаха да танцуват. Атмосферата се разведри.
След малко дойде ред на Айрис и Антъни.
— Колко злобно постъпи Джордж, като не ни сложи един до друг! — промърмори тя.
— Напротив. Много мило. Така ще мога да те гледам през цялото време.
— Наистина ли трябва да си тръгваш рано?
— Може и да се наложи.
След това Антъни попита:
— Знаеше ли, че ще идва полковник Рейс?
— Не, изобщо нямах представа.
— Доста странно, нали?
— Познаваш ли го? О, да. Онзи ден спомена, че го познаваш. Що за човек е той? — попита тя.
— Никой не знае.
Върнаха се при масата. Вечерта продължаваше. Напрежението, което сякаш бе изчезнало, бавно започна да се покачва отново. Сякаш нервите на всички бяха изопнати. Единствено Джордж изглеждаше безгрижен и в добро настроение.
Айрис го видя да поглежда часовника си.
Изведнъж оркестърът засвири туш и осветлението изгасна. От пода се издигна подиума. Посетителите се облегнаха назад и завъртяха столовете си настрани, за да могат да гледат. На подиума се качиха трима мъже и три жени, които започнаха да танцуват. Последва ги човек, който можеше да имитира различни звуци — влакове, парни валяци, самолети, шевни машини, мучащи крави. Публиката го хареса. След него излязоха Лени и Фло, чието изпълнение напомняше повече акробатичен номер, отколкото танц. Още аплодисменти. Още едно изпълнение на шестте танцьори от „Люксембург“. Запалиха осветлението. Всички примигнаха. В същото време, сякаш някаква вълна на облекчение премина през насядалите около масата. Сякаш всички подсъзнателно бяха очаквали да се случи нещо, но то не се беше случило. Предишния път, при запалването на светлините, върху масата бяха видели мъртвата Розмари. Сега сякаш миналото наистина беше минало — отиваше в забвение. Сянката на тогавашната трагедия се разсейваше.
Сандра се обърна оживено към Антъни. Стивън направи някакъв коментар пред Айрис и Рут се наведе, за да се присъедини към разговора. Единствено Джордж седеше с втренчен поглед — втренчен в празния стол срещу него. На масата там имаше прибори. Чашата беше пълна с шампанско. Всеки момент някой можеше да дойде и да седне…
Към реалността го върна Айрис:
— Събуди се, Джордж! Ела да танцуваме. Още не си танцувал с мен!
Той се изправи и усмихнат вдигна чашата си.
— Първо искам да вдигна един тост. За младата дама, чийто рожден ден празнуваме. За Айрис Марл, дано винаги е така прекрасна!
Те пиха усмихнати, след това станаха да танцуват — Джордж и Айрис, Стивън и Рут, Антъни и Сандра.