— Значи остават гостите.
— Да. Същите хора, които са присъствали, когато мисиз Бартън… е умряла.
— Какво ще кажеш за това, Кемп?
— Извадих делото отново. Двата случая очевидно са свързани помежду си. Тогава е разследвал Адамс. Самоубийството не е доказано по безспорен начин, но пък е било най-правдоподобното обяснение. Не е имало никакви улики, подкрепящи версията за убийство и е трябвало да приемат самоубийството. Това е било единствената възможност. Имаме много други подобни случаи, знаеш. Самоубийство с въпросителен знак. Хората не знаят за този знак, но ние го имаме предвид. Понякога продължаваме разследването тихомълком. Понякога нещо излиза наяве, понякога не. В този случай нищо не излезе.
— Досега.
— Досега. Някой е подхвърлил на Джордж Бартън идеята, че жена му е била убита. Той се залавя за работа… Прави го така, все едно публично е обявил, че е напипал вярната следа… Дали наистина е научил нещо, аз не знам… Тогава убиецът започва да се притеснява и ликвидира Бартън… Мисля, че това е станало… Съгласен си, надявам се.
— О, да. Изглежда доста правдоподобно. Бог знае какъв е трябвало да бъде „капанът“. Забелязах, че на масата имаше празен стол. Може би е очаквал някакъв никому неизвестен свидетел. Но при всички случаи, планът му доведе до непредвидени и неочаквани последствия. Виновният, или виновната, толкова се е разтревожил, че не е дочакал капанът да се затвори.
— Добре — каза Кемп. — Имаме петима заподозрени. И трябва да преразгледаме предишния случай… мисиз Бартън.
— Вече си напълно убеден, че е била убита, така ли?
— Струва ми се, че сегашното убийство го доказва. Но не можеш да ни обвиниш за тогавашното заключение. То беше най-вероятното. Имаше някои факти, които го потвърждаваха.
— Депресия след прекарана инфлуенца?
Каменното лице на Кемп трепна в усмивка.
— Това беше официалната версия. Тя съвпадаше с медицинската експертиза и освен това щадеше чувствата на близките й. Такива неща се правят всеки ден. Имаше и едно недовършено писмо до сестра й, в което пишеше на кого да се дадат личните й вещи… То показва, че идеята да сложи край на живота си не й е била чужда. Наистина е била депресирана, в това няма съмнение, но в девет от десет случая при жените в дъното на всичко е някаква интимна драма. При мъжете най-честите причини са от финансово естество.
— Значи сте знаели, че мисиз Бартън е имала любовна авантюра?
— Да, научихме почти веднага. Крили са се, но не беше никак трудно да разберем.
— Стивън Фарадей?
— Да. Срещали са се в малък апартамент в града. Продължило е малко повече от шест месеца. Ако са се скарали… или на него му е омръзнало… Тя не е първата жена, която се самоубива в пристъп на отчаяние.
— С цианкалий в ресторант?
— Да. Ако е искала да го направи много драматично… пред очите му… и така нататък. Някои хора имат слабост към зрелищата. Доколкото разбрах, тя не е държала кой знае колко на приличието. Всичките предпазни мерки е вземал той.
— Жена му знаела ли е какво става?
— Доколкото може да се каже, не е знаела нищо.
— Може и да е, Кемп. Тя има сърце.
— Да, така е. И двамата са възможни извършители. Тя от ревност. Той — заради кариерата си. Разводът би пратил всичко по дяволите. Не че сега на тези неща се отдава толкова голямо значение, но в неговия случай разводът би означавал конфликт с клана Кидърминстър.
— А секретарката?
— Тя също не е извън подозрение. Не е изключено да си е падала по Джордж Бартън. Били са много близки, може и да е била влюбена в него. Всъщност, вчера следобед една от телефонистките разправяла на колежката си, че Джордж Бартън държал ръката на секретарката си й и говорел, че не може без нея. Рут Лесинг влязла при тях и чула. Платила й за месеца и я уволнила още същия миг. Изглежда е била доста чувствителна на тази тема. Също така не трябва да забравяме, че сестрата е наследила доста пари. Изглежда добро момиче, но човек никога не може да е сигурен. И другият приятел на мисиз Бартън…
— Бих желал да чуя какво знаете за него?
— Удивително малко — отвърна Кемп замислено. — И то не върши никаква работа. Паспортът му е в ред. Американски гражданин, за когото не можем да научим нищо. Нито добро, нито лошо. Дошъл е тук, отседнал е в „Кларидж“ и е успял да се запознае с лорд Дюзбъри.
— Доверен човек?
— Възможно е. Дюзбъри изглежда го е харесал… Поканил го да остане при него. Точно тогава беше доста критичен период.