— Оръжеен бизнес — каза Рейс. — По онова време имаше проблеми с изпитанията на новите танкове, произвеждани в заводите на Дюзбъри.
— Да. Този Браун се е представил като човек от бранша. Не много след като си тръгнал от там, разкрили опит за саботаж… разминало се е за една бройка. Браун се запознал с много от приближените на Дюзбъри… Изглежда се е сприятелил с всички, свързани с производството на оръжия. В резултат на това е видял много неща, които според мен не е трябвало да вижда. Веднъж или два пъти, скоро след заминаването му, в заводите, в които е бил, е имало сериозни проблеми.
— Интересна личност, нали?
— Да. Очевидно е много чаровен и използва това си качество в пълна степен.
— А каква е ролята му в нашия случай? Джордж Бартън няма нищо общо с оръжейния бизнес.
— Няма. Но с жена му са били доста близки. Може да е изтървал нещо, което не е трябвало, пред нея. Знаеш, полковник, колко неща може да измъкне от мъжа една красива жена.
Рейс кимна. Предположи, както и беше в действителност, че думите на инспектор Кемп се отнасят до факта, че навремето беше ръководил Отдела за контрашпионаж, а не бяха, както би помислил някой незапознат, намек за допуснати лични слабости.
След малко той попита:
— Намерихте ли анонимните писма, които е получил Джордж Бартън?
— Да. Открили са ги в бюрото му снощи. Мис Марл ни ги предаде.
— Тези писма са много интересни, Кемп. Какво казват за тях експертите?
— Евтина хартия, обикновено мастило. Има отпечатъци от пръстите на Джордж Бартън и Айрис Марл. Освен това десетки други на неизвестни хора по пликовете — пощенски служители и така нататък. Написани са с печатни букви и експертите считат, че е бил човек с добро образование и в добро здраве.
— Добро образование? Не от прислугата?
— Вероятно не.
— Това прави нещата още по-интересни.
— Да. Значи някой друг също е имал подозрения.
— Някой друг, който не се е обърнал към полицията. Някой, който е искал да събуди подозренията на Джордж, но не е довел нещата докрай. Тук има нещо странно, Кемп. Би ли могъл да ги напише сам?
— Би могъл. Но защо?
— Като подготовка за самоубийство. Самоубийство, което е трябвало да изглежда като убийство.
— При което Стивън Фарадей се явява главният заподозрян? Това е идея… Но той би направил така, че всичко недвусмислено да сочи към Фарадей. А срещу него в момента ние не разполагаме с никакви улики.
— Как стоят нещата с цианкалия? Открихте ли къде е бил?
— Да. Под масата намерихме малко книжно пакетче с остатъци от кристали. Никакви отпечатъци. В криминалните романи то сигурно щеше да бъде от някаква специална хартия или кой знае какво. Ще ми се да обясня на тези писатели, какво означава ежедневната ни работа. Че в повечето случаи изобщо не можеш да разбереш откъде се е взело това или онова, че най-често никой нищо не забелязва!
Рейс се усмихна.
— Доста силно твърдение! Е, а снощи някой забелязал ли е нещо?
— Точно с това смятам да се занимавам днес. Веднага взех кратки показания от всички присъстващи и след това отидох с мис Марл да прегледам бюрото и вещите на Джордж Бартън. Днес ще разпитам по-подробно всички, включително и хората на другите две маси… — той зашумоля с някакви листа. — Да, ето ги. Джералд Толингтън от Кралската гвардия и Патриша Брайс-Удуърт. Млада сгодена двойка. Обзалагам се, че през цялата вечер не са гледали нищо друго, освен себе си. Другите двама са мистър Педро Моралес — великолепна „стока“ от Мексико, златото се оглежда и в бялото на очите му — и мис Кристин Шанон — русокоса хубавица златотърсачка. Бас хващам, че не е видяла нищо — по-глупаво същество не можеш да си представиш… Освен ако не става дума за пари. Вероятността да разбера нещо от тях е едно към сто, но все пак за всеки случай взех имената и адресите им. Ще започнем с келнера, Джузепе. Тук е. Ще го повикам.
ГЛАВА ВТОРА
Джузепе Болсано беше мъж на средна възраст, слаб, с интелигентно лице, което доста приличаше на маймунско. Беше нервен, но не прекалено. Говореше английски свободно тъй като, както сам обясни, живеел в страната от шестнадесетгодишен и бил женен за англичанка. Кемп се отнасяше към него внимателно.
— Джузепе, кажи ми дали ти дойде наум още нещо.
— За мен това много неприятно. Аз сервира тази маса. Аз налива вино. Хора кажат аз полудял щом слага отрова в чаша на клиент! Това не вярно, но така кажат хора. Мистър Голдстейн вече казал, че аз по-добре взема две седмици отпуск… Да не сочат хора с пръст и не питат въпроси. Той честен човек и справедлив, знае, че не аз виновен и че работил там тридесет години и не ме уволнил както щял направи друг собственик. Мистър Чарлз и той бил добър, но все едно, за мен голямо нещастие сполетяло… Прави ме страхувам. Да не би да има враг, пита се аз?