Съжалението в гласа й беше несъмнено.
Стана съвсем ясно, че, както песимистично бе предположил инспектор Кемп, младите хора, сгодени само преди седмица, не бяха обръщали внимание на нищо, освен на самите себе си.
Колкото и да се мъчеше, Патриша Брайс-Удуърт успя да си припомни само някои личности.
— Сандра Фарадей изглеждаше много елегантно, но тя винаги се носи така. Беше с тоалет от „Скиапарели“.
— Познавате ли я? — попита Рейс.
— Само по физиономия. Винаги съм си мислила, че е много скучна. Надута, като повечето политици.
— Познавате ли някой от останалите?
Тя поклати глава.
— Не, не съм виждала никой от тях. Поне така си мисля. Всъщност, не бих обърнала внимание и на Сандра Фарадей, ако не беше тоалетът й.
— Ще видиш — каза инспектор Кемп, когато си тръгваха, — че мистър Толингтън ще отговори съвсем същото… Само дето въобще не е имало какво да привлече вниманието му.
— Да, наистина — съгласи се Рейс. — Кройката на костюма на Стивън Фарадей едва ли му е причинила душевни терзания.
— Мисля — каза инспекторът, — че е по-добре да отидем при Кристин Шанон. Така ще свършим с външните свидетели.
Мис Шанон, както бе споменал инспекторът, беше красива блондинка. Изрусената й, внимателно вчесана назад коса, откриваше бялото й като на бебе лице. Можеше и да е празноглава, както твърдеше Кемп, но определено беше приятна за гледане и стаената в големите й, бебешко сини очи хитрост, подсказваше, че празноглавието й е само в интелектуалната сфера и че когато става дума за финанси и земна пресметливост, умът й е съвсем на място.
Тя посрещна двамата мъже безкрайно любезно, предложи да им налее нещо за пиене и когато отказаха, настоя да си вземат цигари. Апартаментът й беше малък, с евтино модерно обзавеждане.
— С удоволствие ще се опитам да ви помогна, инспекторе. Питайте ме, каквото пожелаете.
Кемп започна с няколко стандартни въпроса относно поведението на компанията от съседната маса.
Кристин Шанон се оказа необикновено наблюдателна.
— Настроението им не беше добро, личеше си отдалеч. Вдървени, притеснени… Стана ми жално за възрастния човек, сигурно бяха негови гости. Как ли не се стараеше да оправи нещата, но и той беше нервен като котка пред куче. Както и да се мъчеше, не успя да стопи леда. Високата жена, която седеше от дясната му страна, беше изопната сякаш беше глътнала ръжен, а пък хлапето отляво трябва да беше побъркано от мъка, защото не седеше до хубавото момче отсреща. Високият рус приятел до нея изглежда имаше болен стомах… Хранеше се като че ли очакваше всеки момент да се задуши. Жената до него се опитваше всячески да го съживи, но и нейните нерви май бяха изопнати до краен предел.
— Изглежда сте забелязали много неща, мис Шанон — каза полковник Рейс.
— Ще ви издам една тайна. Аз самата не се забавлявах кой знае колко. Трета вечер под ред излизам с този мой приятел и беше започнал да ми омръзва. Искаше да види Лондон, особено тузарските заведения и трябва да призная, че никак не беше стиснат. Шампанско навсякъде. Ходихме в „Компрадор“, после в „Мил Фльор“ и най-накрая в „Люксембург“. Той се забавляваше отлично. Може да се каже, че беше трогателен, но не бих нарекла разговорите ни интересни. Обясняваше ми надълго и нашироко за някакви сделки в Мексико и някои от тези истории вече чувах за трети път. Разказваше ми и за всичките си жени и колко били луди по него. След време много се отегчих, а и ще признаете, че Педро не е кой знае какъв хубавец, така че се съсредоточих върху ястията и започнах да се оглеждам наоколо.
— Това е чудесно от наша гледна точка, мис Шанон — усмихна й се инспектор Кемп. — Надявам се, да сте забелязали нещо, което да ни помогне да разрешим проблема.
Кристин поклати глава.
— Нямам представа кой подреди старото момче. Никаква представа. Той само отпи шампанско, почервеня и се свлече.
— Помните ли, кога пи от тази чаша за последен път преди това?
Блондинката се замисли.
— Да, струва ми се… беше точно след програмата. Запалиха осветлението, той вдигна чашата си и каза нещо, другите също вдигнаха чаши. Предполагам беше някакъв тост.
Инспектор Кемп кимна.
— И после?
— После засвири оркестърът и всички отидоха да танцуват. Смееха се. Изглежда за първи път се бяха отпуснали. Шампанското може да направи чудеса и с най-вдървената компания.