Готическата фигура леко наведе глава.
— Толкова очевидно ми се струваше снощи! — отвърна Сандра. — Бяхме в същия ресторант и дори на същата маса, на която миналата година се отрови бедната Розмари. През лятото се виждахме с мистър Джордж Бартън в провинцията и ни се видя много странен… просто не приличаше на себе си… Решихме, че смъртта на жена му не му дава спокойствие. Той беше много привързан към нея и не мисля, че успя да надмогне мъката си. Ето защо ми се стори, че самоубийството е най-естественото обяснение… поне най-вероятното. Но изобщо не мога да си представя защо някой би искал да убие Джордж Бартън.
— Аз също не мога — намеси се Стивън Фарадей.
— Бартън беше прекрасен човек. Сигурен съм, че не е имал никакви врагове.
Инспектор Кемп огледа последователно трите очакващи отговор лица пред себе си и се замисли преди да заговори. „По-добре да им кажа“ — реши той.
— Това, което казвате, лейди Александра е точно така. Но, виждате ли, има някои неща, които вероятно още не знаете.
— Не бива да се бъркаме в работата на инспектора — намеси се лорд Кидърминстър. — Единствено той може да реши, кои факти може да направи публично достояние.
— Благодаря, милорд, но няма причина да не дам някои пояснения. Ето за какво става дума. Преди смъртта си, Джордж Бартън е споделил с двама души увереността си, че жена му не се е самоубила, а е била отровена от някой друг. Също така, той е бил убеден, че е открил следите на този „друг“ и на вечерята снощи, привидно дадена заради рождения ден на мис Марл, всъщност се е надявал да разбере точно кой е убиецът.
Последва тишина и в тази тишина инспектор Кемп, който въпреки непроницаемото си лице беше чувствителен човек, долови нещо което би могло да се окачестви като тревога. Израженията на събеседниците му не показваха нищо такова, но той би могъл да се закълне, че е прав.
Пръв се съвзе лорд Кидърминстър. Той каза:
— Но, предполагам, самото това негово убеждение би могло да извади нещастният Бартън от… от релси. Терзанията около смъртта на жена му може да са нарушили душевния му баланс.
— Точно така, лорд Кидърминстър. Но това показва, че той определено не е бил от хората склонни към самоубийство.
— Да, да. Разбирам какво имате предвид. Отново се възцари тишина. Неочаквано я наруши Стивън Фарадей:
— Но откъде-накъде на Бартън му е хрумнало такова нещо? В края на краищата Розмари наистина се самоуби, нали?
Инспектор Кемп го погледна благосклонно.
— Мистър Бартън не е смятал така.
Намеси се Лорд Кидърминстър:
— Но полицията тогава се съгласи с версията за самоубийство. Никога не е ставало дума за нещо друго.
— Фактите — отговори тихо инспектор Кемп — не противоречаха на версията за самоубийство. От друга страна, нямаше никакви данни за друг извършител.
Той знаеше, че човек от калибъра на лорд Кидърминстър би схванал точното значение на думите му.
С малко по-официален тон инспектор Кемп продължи:
— Бих искал да ви задам няколко въпроса, ако не възразявате, лейди Александра.
— Моля — каза тя и леко се обърна към него.
— Снощи вие нямахте никакви подозрения, че Джордж Бартън може да е бил убит, така ли?
— Не, нямах. Бях напълно убедена, че се е самоубил. И сега съм убедена — добави тя.
Кемп не реагира на думите й и продължи:
— Получавали ли сте анонимни писма през последната година, лейди Александра?
Изглежда спокойствието й беше нарушено от неподправено изумление:
— Анонимни писма! Не, никакви!
— Сигурна ли сте? Този тип писма са нещо твърде неприятно и човек се стреми да не им обръща внимание, но в този случай могат да се окажат от голямо значение. Ето защо, искам специално да подчертая, че ако има такова нещо, аз трябва да го зная.
— Разбирам, инспекторе, но мога да ви уверя, че не съм получавала анонимни писма.
— Много добре. Казахте, че това лято мистър Бартън ви се е сторил странен. В какво точно се изразяваше тази странност?
Тя се замисли за миг.
— Ами… беше нервен, напрегнат. Изглежда му беше трудно да се съсредоточи върху това, което се говореше. — Тя се обърна към съпруга си:
— На теб какво ти направи впечатление, Стивън?
— Да, мисля, че тя е права. Освен това изглеждаше физически нездрав. Беше отслабнал.
— Забелязахте ли някаква разлика в отношението му към вас или съпруга ви? Да е охладнял, например?
— Не, точно обратното. Той купи къща съвсем близо до нашата и изглеждаше много благодарен за това, което направихме за него… имам предвид запознанствата с местните хора и така нататък. Разбира се, за нас беше удоволствие да помогнем на него и Айрис Марл, която е едно очарователно момиче.