— Беше ли починалата мисиз Бартън ваша близка приятелка, лейди Александра?
— Не, не бяхме много близки — тя се засмя весело. — По-скоро беше приятелка на Стивън. Започна да се интересува от политика и той й помагаше да… да се ограмоти в тази област. Сигурна съм, че и на него му доставяше удоволствие. Тя беше много красива и привлекателна жена, знаете това.
„А ти си много умна — помисли си Инспектор Кемп. — Чудя се колко ли знаеш за тези двамата… Доста, без никакво съмнение.“
Той продължи:
— Никога ли мистър Бартън не е изказвал пред вас съмнения, че може би жена му не се е самоубила?
— Не, никога. Затова и съм толкова изненадана сега.
— А мис Марл? Тя също ли не е говорила пред вас за смъртта на сестра си?
— Не, не е.
— Имате ли представа защо Джордж Бартън е купил къща в провинцията? Вие със съпруга си ли му дадохте идеята?
— Не. Бяхме доста изненадани.
— И винаги се е държал приятелски с вас?
— Да, така е.
— Лейди Александра, какво знаете за Антъни Браун?
— Нищо. Абсолютно нищо. Срещали сме го няколко пъти, това е всичко.
— А вие, мистър Фарадей?
— Предполагам, че за него знам дори по-малко от жена си. Изглежда ми симпатично момче. Американец, доколкото разбрах.
— Можете ли да прецените, от личните си наблюдения, дали той е бил близък с Розмари Бартън?
— Не мога да твърдя нищо с положителност, инспекторе.
— Интересуваше ме впечатлението ви, мистър Фарадей.
Стивън се намръщи.
— Бяха приятели, само това мога да кажа.
— А вие, лейди Александра?
— Само впечатлението ми ли инспекторе?
— Да, само впечатлението ви.
— Тогава, доколкото не съм се заблудила, струваше ми се, че двамата са много добри приятели и че отношенията им са интимни. Просто… съдя от начина по който се гледаха… нямам конкретни доказателства.
— Дамите често преценяват тези неща много добре, лейди Александра — кимна Кемп. Глуповатата усмивка, — с която направи забележката си, би се сторила забавна на полковник Рейс, ако присъстваше. — Какво ще кажете за мис Лесинг, лейди Александра?
— Мис Лесинг беше секретарка на Джордж Бартън. За първи път я видях вечерта, когато умря мисиз Бартън. После съм я срещала само веднъж, когато беше дошла в провинцията, и снощи.
— Ако позволите още един неофициален въпрос, имахте ли впечатлението, че е била влюбена в Джордж Бартън?
— Не, нямам никаква представа.
— Тогава да преминем към събитията от снощи. Той разпита подробно Стивън Фарадей и жена му за всичко, случило се през трагичната вечер. Не се беше надявал да научи кой знае колко много, но все пак получи потвърждение за това, което вече знаеше. Всички показания съвпадаха в най-важното — Джордж Бартън беше вдигнал тост за Айрис и веднага след това беше отишъл да танцува. Всички други го бяха последвали и на масата не беше останал никой. Джордж и Айрис се бяха върнали първи. Никой от разпитаните не можеше да обясни наличието на празния стол, освен с думите на самия Бартън, че очаква своя приятел, полковник Рейс, да дойде по-късно — твърдение, което инспекторът знаеше, че не може да бъде вярно. Сандра Фарадей си спомни, а мъжът й потвърди, че когато след програмата са запалили осветлението, Джордж Бартън се е втренчил по много особен начин в празния стол и известно време е бил толкова разсеян, че не е чувал какво му се говори. След това се съвзел и вдигнал тоста за Айрис.
Единственото ново нещо, за което научи инспектор Кемп, беше разговорът между Александра Фарадей и Джордж Бартън във „Феърхейвън“, когато той беше настоявал толкова много тя и съпругът й да присъстват на вечерята по случай рождения ден на Айрис.
Претекстът, изложен от Джордж беше доста правдоподобен, според инспектор Кемп, макар и да не беше истинският. Той затвори бележника си, в който беше драснал един-два йероглифа и се изправи.
— Много съм ви благодарен, милорд, и на вас мистър Фарадей и лейди Александра, за помощта и оказаното ми съдействие.
— Присъствието на дъщеря ми ще бъде ли наложително при дознанието?
— Не, на този етап всичко ще бъде формалност. Трябва да се изслушат заключенията на медицинската експертиза и идентификацията на трупа. След това всичко ще се отложи за след една седмица. Дотогава — тонът на инспектора леко се промени, — се надявам да сме напреднали значително.
Той се обърна към Стивън Фарадей:
— Между другото, мистър Фарадей, има една-две малки подробности, за които бихте мигли, да ми помогнете. Няма нужда да безпокоим лейди Александра. Можете да ми се обадите в Скотланд Ярд и ще си уговорим среща, в удобно за вас време. Доколкото знам, вие сте много зает.