Изрече го любезно и нехайно, но за тримата слушатели тези думи прозвучаха особено.
— Разбира се, инспекторе — успя да каже Стивън Фарадей услужливо и погледна часовника си. — Трябва да бързам за Парламента.
Когато Стивън Фарадей и инспекторът тръгнаха, лорд Кидърминстър се обърна към дъщеря си и я попита направо, без заобикалки:
— Да не би Стивън да е имал нещо с онази жена?
Сандра Фарадей отговори само след миг:
— Разбира се, че не. Иначе щях да разбера. И освен това, Стивън не е такъв.
— Слушай, мила моя, няма никакъв смисъл да опъваш уши назад и да забиваш копита — в земята. Тези неща рано или късно се разчуват. По-добре е да знаем отсега.
— Розмари Бартън беше приятелка на Антъни Браун. Навсякъде ходеха заедно.
— Добре — промърмори лорд Кидърминстър. — Ти знаеш най-добре.
Той не повярва на дъщеря си. Когато излизаше бавно от стаята, изражението на лицето му беше мрачно и объркано; Качи се горе в стаята на жена си. Беше й забранил да присъства на срещата с инспектора, защото много добре познаваше високомерието й и склонността й да предизвиква конфликти, а чувстваше, че в настоящия момент отношенията им с полицията трябва да бъдат хармонични.
— Е? — подкани го лейди Кидърминстър. — Как мина?
— Съвсем добре на пръв поглед — отговори лордът замислено. — Този инспектор Кемп е вежлив човек… държи се много приятно… Проведе целия разговор тактично… струва ми се прекалено тактично.
— Значи нещата са сериозни, така ли?
— Да, сериозни са. Не трябваше да позволяваме на Сандра да се омъжва за този приятел, Вики.
— Тогава ти го казах.
— Да, да — съгласи се той. — Ти беше права, а аз сгреших. Но повярвай ми, тя щеше да се омъжи за него въпреки всичко. Когато Сандра реши нещо, никой не може да й попречи. Самият факт, че срещна Стивън Фарадей беше трагедията — човек, за чието потекло и произход не знаем нищо. Как може да се предвиди как ще се държи такъв човек във време на криза?
— Значи — каза лейди Кидърминстър, — смяташ, че сме взели убиец в къщата си?
— Не зная. Не искам да го осъждам, без да съм сигурен, но ми се струва, че така смята полицията. А те никак не са глупави. Имал е авантюра с жената на този Бартън… това е повече от ясно. Или тя се е самоубила заради него, или той… Все едно, каквото и да е станало, Джордж Бартън се е досетил и е искал да устрои публичен скандал… Предполагам, че Стивън просто не е могъл да понесе това и…
— И го е отровил?
— Да.
Лейди Кидърминстър поклати глава.
— Не мога да се съглася.
— Може и да си права, но някой го е направил.
— Ако питаш мен, Стивън просто няма кураж да извърши подобно нещо.
— Той се безпокои за кариерата си, знаеш. Има голям талант и може да стане истински държавник. Никой не може да каже, как би реагирал такъв човек, ако го притиснат до стената.
Жена му отново поклати глава.
— Въпреки всичко смятам, че не би имал нужния кураж. За такова нещо човек трябва да е способен на безразсъдство и да има душа на комарджия. Боя се, Уилиам, ужасно се боя!
Той я погледна втренчено.
— Да не би да искаш да кажеш, че Сандра… Сандра…!
— Не бих искала дори да си го помисля, но няма полза, ако страхливо се свиваме в черупките си и отказваме да погледнем реалностите. Тя си е загубила ума по този човек… от самото начало… У нея има нещо особено. Никога не съм я разбирала напълно, но винаги съм се страхувала за нея. Би рискувала всичко… всичко… за Стивън. Без да мисли за цената. И ако е проявила безумието или безразсъдството да направи нещо такова, трябва да бъде защитена.
— Защитена? Какво искаш да кажеш?
— Трябва да й помогнеш! Не можем да изоставим собствената си дъщеря, нали? За щастие, ти имаш възможност да дърпаш доста конци…
Лорд Кидърминстър се вгледа в жена си. Макар и да смяташе, че познава характера й добре, той беше ужасен от силата и смелостта на нейния реализъм — от факта, че дори окото й не трепваше при мисълта за такива непобиращи се в ума неща, а и от безскрупулността и.
— Значи ми предлагаш, ако дъщеря ми е убила човек, да използвам положението си, за да я отърва от последствията?
— Разбира се — отвърна лейди Кидърминстър.
— Мила Вики! Ти не можеш да разбереш! Човек не прави такива неща. Един подобен акт би бил безчестен!
— Глупости! — каза лейди Кидърминстър.
Очите им се срещнаха — двамата бяха толкова далече един от друг, че никой не можеше да разбере гледната точка на другия. Така биха могли да се гледат Агамемнон и Клитемнестра с името Ифигения на устните им.
— Можеш да упражниш натиск върху полицията, за да изоставят всичко и да обявят официално, че Джордж Бартън се е самоубил. И друг път е ставало така, не се прави, че не знаеш.