— Ставало е, когато са били засегнати държавните интереси, когато е била намесена политиката. В този случай няма нищо подобно. Никак не съм сигурен, че ще мога да направя такова нещо.
— Ще можеш, ако решиш.
Лорд Кидърминстър избухна ядосано:
— Дори и да можех, нямаше да го направя! Никога не бих злоупотребил с общественото си положение!
— Ако я арестуват и съдят, поне ще си направиш ли труда да наемеш най-добрите адвокати? Ще направиш всичко възможно, за да я освободят?
— Разбира се! Но това е съвсем различно нещо! Изглежда вие жените не можете да схванете разликата!
Лейди Кидърминстър замълча необезпокоена от думите му. От петте си дъщери тя обичаше Сандра най-малко и въпреки всичко, в момента тя беше майка — единствено майка — и беше готова да защити децата си по всякакъв начин — честен или безчестен.
— Във всеки случай — каза лорд Кидърминстър — Сандра няма да бъде обвинена, ако срещу нея няма абсолютно неопровержими доказателства. Аз лично не мога да допусна, че моя дъщеря е способна на убийство. Изумен съм, Вики, че дори за миг можеш да си помислиш такова нещо.
Жена му не отговори и той смутено излезе от стаята. Не можеше да приеме, че Вики Вики… която познаваше от толкова много години, имаше в характера си такива неподозирани и наистина ужасяващи потайни кътчета.
ГЛАВА ПЕТА
Полковник Рейс завари Рут Лесинг, седнала зад голямото бюро и потънала сред документи. Беше облечена с черно сако и пола, с бяла блуза. Впечатлиха го спокойствието и рутината й. Забеляза тъмните кръгове под очите й и тъжната извивка на устата й, но скръбта й, ако това беше скръб, беше също така добре овладяна, като и останалите й чувства.
Рейс обясни защо идва при нея и тя реагира веднага.
— Много се радвам, че дойдохте. Разбира се, че знам кой сте. Мистър Бартън ви очакваше снощи, нали? Помня, че го каза.
— Споменавал ли го е преди това?
Тя се замисли за момент.
— Не. Каза го, когато сядахме на масата. Спомням си, че бях малко учудена… — Тя замълча и леко се изчерви. — Разбира се, не заради това, че ви е поканил. Вие сте му стар приятел, зная. Трябваше да присъствате и онази вечер преди година. Изненадана бях, че след като е имал предвид вас, мистър Бартън не е поканил още една жена, за да се изравни бройката… Разбира се, очакваше се да закъснеете и можеше и изобщо да не дойдете… — Тя изведнъж млъкна. — Колко глупаво от моя страна… да говоря всичките тези неща, които нямат никакво значение! Днес съм ужасно глупава!
— На работа сте както обикновено?
— Разбира се — тя изглеждаше изненадана, почти шокирана. — Това е мое задължение! Има толкова неща за уреждане!
— Джордж винаги ми е говорил колко много разчита на вас — каза полковник Рейс тихо.
Рут извърна лице. Той видя как преглъща и как клепачите й трепват. Тя не демонстрираше никакви емоции и това почти го убеди в невинността й. Почти, но не напълно. И преди беше виждал добри актриси, чиито зачервени клепачи и черни кръгове около очите бяха резултат На умение, а не на естествени причини.
Въздържайки се от преценка, той си помисли: „Във всеки случай се владее отлично“.
Рут отново се обърна напред и в отговор на последната му забележка, каза тихо:
— Работихме заедно много години… през април ще станат осем… Знаех изискванията му и си мисля, че ми имаше доверие.
— Сигурен съм в това.
— Наближава обяд — добави той след малко. — Надявах се да дойдете да обядваме някъде на спокойствие. Има доста неща, който бих желал да ви кажа.
— Благодаря. Ще дойда с удоволствие.
Заведе я в малък спокоен ресторант, в който беше ходил и друг път. Там масите бяха сложени на достатъчно голямо разстояние и можеше да се разговаря спокойно.
След като поръча и келнерът се отдалечи, той погледна към събеседницата си.
Беше красива с правата си черна коса, със стиснатите си устни и волева брадичка.
Докато донесат поръчката им, полковник Рейс се впусна в случайни теми, а тя го остави да води разговора, показвайки интелигентност и чувствителност.
Най-накрая, след една пауза Рут Лесинг каза:
— Искахте да разговаряме за това, което стана снощи. Моля ви, не се колебайте. Всичко беше толкова невероятно, че просто имам нужда да говоря за него. Ако не бях видяла с очите си, просто нямаше да повярвам, че е станало.
— Разбира се, вие се видяхте с инспектор Кемп?
— Да, снощи. Стори ми се умен и опитен — тя замълча. — Наистина ли е било убийство, полковник Рейс?
— Кемп ли ви каза това?