Рейс беше склонен да смята, че омъжването заради пари не е достатъчен мотив. Рут Лесинг беше хладнокръвна и предпазлива, едва ли би рискувала само за да си осигури охолен живот като съпруга на богат човек.
Любов? Може би. Колкото и уравновесена да беше, той подозираше, че е от тези жени, у които може да пламне неподозирана страст към определен мъж. Ако е била влюбена в Джордж и е мразела Розмари, нищо чудно, трезво да е обмислила и извършила първото убийство. Фактът, че всичко беше минало без усложнения, че всички бяха приели без съмнения версията за самоубийство, само доказваше вродените й способности.
Но пък Джордж беше получил тези анонимни писма (от кого? Защо? Този проблем не преставаше да измъчва полковник Рейс) и беше станал подозрителен. Беше подготвил капан. И Рут решава да затвори устата му завинаги.
Не, това не беше така. Не звучеше правдоподобно. Издаваше паника, а Рут Лесинг не можеше лесно да изпадне в паника. Умът й беше по-добър от този на Джордж и би могла много умело да избегне всяка клопка, която той измисли.
Струваше му се, че в края на краищата, нямаше голяма полза от разговора с Рут.
ГЛАВА ШЕСТА
Люсила Дрейк се зарадва много на полковник Рейс.
Щорите бяха спуснати и тя влезе в стаята, облечена в черно, с притисната към лицето си носна кърпичка. Когато протегна треперещата си ръка, за да стисне неговата, тя обясни, че, разбира се, не би могла да разговаря с никого, абсолютно никого, освен с такъв стар приятел на милия, милия Джордж… И колко ужасно е да няма мъж в къщата! Когато няма мъж в къщата, човек не знае как да се справи с каквото и да било! Само тя — бедната самотна вдовица, Айрис — безпомощното младо момиче и Джордж, винаги се били грижили за всичко. Толкова мило от страна на скъпия полковник Рейс… Тя му е толкова, толкова благодарна… Не знаят какво да правят… Разбира се, мис Лесинг ще се занимава с бизнеса… трябва да се уреди и погребението… ами какво ще стане със следствието? Толкова ужасно е полицаи да идват в къщата ти… с цивилни дрехи, разбира се и много внимателни, но тя самата се чувства толкова объркана и всичко това е такава ужасна трагедия и не мисли ли полковник Рейс, че всичко това е резултат на внушение… нали психоаналитиците казвали, че всичко е внушение? И бедният Джордж на това ужасно място, „Люксембург“, със съвсем същите хора сигурно си е спомнил как е умряла горката Розмари… трябва да му е дошло прекалено много на клетия. Само да бе послушал какво му е говорила тя, Люсила, и да беше взел отличния тоник на добрия доктор Гаскъл… През цялото лято отпаднал, милия… да, напълно отпаднал.
На това място Люсила също почувства отпадналост и Рейс получи възможност да заговори.
Той изказа дълбоките си съболезнования и обясни на мисиз Дрейк, че може да разчита на него за всичко.
Тук Люсила се съвзе отново и отговори, че това е наистина мило от негова страна, че шокът наистина е бил ужасен, вчера е тук, а днес го няма, както пише в Библията, поникнал като трева и покосен до вечерта, само че, това не било съвсем вярно, но скъпият полковник Рейс ще разбере какво иска да каже тя, и толкова било хубаво да знаеш, че има на кого да разчиташ. Мис Лесинг нямала лоши чувства, естествено, и била наистина работлива, но доста студена и понякога се нагърбвала с прекалено много неща, а според нея, Люсила, Джордж винаги е разчитал на това момиче прекалено много и по едно време сериозно се бояла той да не извърши нещо глупаво, което щяло да бъде много жалко и вероятно тя би го тормозила безжалостно, веднъж след като се оженят. Разбира се, тя, Люсила, видяла накъде отиват нещата. Милата Айрис била толкова тиха и скромна и било чудесно, не мислили така полковник Рейс, младите момичета да не са разглезени и да са скромни. Айрис е много незряла за годините си и винаги мълчалива — човек не знае какво си мисли през повечето време. Розмари била толкова хубава и толкова весела, непрекъснато излизала навън, а Айрис линее в къщи, което не било съвсем добре за младо момиче — те трябва да ходят на курсове — по готварство и може би шев. Това ангажира вниманието им, а и човек никога не знае, кога ще му е от полза. Наистина цяло щастие, че тя, Люсила, била свободна и могла да дойде да живее в къщата след смъртта на бедната Розмари… тази ужасна инфлуенца, от доста странен вид, така казал доктор Гаскъл. Толкова умен човек и толкова приятни маниери.
Тя искала Айрис да се прегледа при него това лято. Момичето изглеждало толкова пребледняло и отпаднало. „Но всъщност, полковник Рейс, мисля, че всичко беше заради самата къща. Ниска, разбирате ли, и влажна, с ужасни миазми вечер.“ Бедният Джордж отишъл и я купил на своя глава, без да попита никого… колко жалко! Казал, че искал да бъде изненада, но колко по-добре щяло да е, ако бил потърсил съвета на някоя по-възрастна жена. Мъжете не разбират нищо от къщи. Джордж трябвало да знае, че тя, Люсила, би се нагърбила с всякакви неприятности. Защото, в крайна сметка, какво представлявал сега животът й? Скъпият й съпруг — починал преди много години, а Виктор, милото й момче — скита немил-недраг в далечна Аржентина… Искала да каже Бразилия… не, не било ли все пак Аржентина? Толкова добро и хубаво момче!