Полковник Рейс вметна, че е чувал, че синът й е в чужбина.
През следващия половин час тя се впусна в пространен разказ за разнообразните дейности на Виктор. Толкова жизнено момче, готово да се захване с всичко — последва списък на многото му професии. Винаги любезен, без да изпитва никаква злоба към никого! „Той винаги е бил нещастен, полковник Рейс. И властите в Оксфорд се опозориха и не го оцениха правилно. Хората не искат да разберат, че за едно умно момче, което обича да рисува, е чудесна шега да имитира нечий почерк. Направил го е, за да се забавлява, не за пари.“
Но той винаги е бил добър син на майка си и никога не се е колебаел да й пише, когато изпадне в беда, която показвало, нима не е така, че й се доверява. Само било малко странно, дето работата, която му намират хората, винаги е извън Англия. Не можела да не мисли, че ако му дадат някоя подходяща служба, в „Банк ъв Ингланд“ например, той ще се установи най-накрая и ще заживее както трябва. Може би ще живее близо до Лондон и ще има малка кола.
Минаха цели двадесет минути, преди полковник Рейс, изслушал търпеливо за всички неволи и добри качества на Виктор Дрейк, да успее да насочи разговора към прислугата.
Да, колко прави били думите му, старият тип прислужници отдавна вече ги няма. Какви неприятности имат хората тези дни! Не, че тя има от какво да се оплаче, защото те специално сполучили. Мисиз Паунд, макар че имала нещастието да е малко глуха, била чудесна жена. Сладкишите й ставали малко тежки и обичала да слага повече пипер в супата, но като цяло на нея можело да се разчита… и освен това била пестелива. Работела у тях още, откакто Джордж се оженил и изобщо не се възпротивила за отиването в провинцията това лято, макар че с другите си имали проблеми и камериерката си била отишла… Но пък по-хубаво, защото била младо, нахално момиче, което имало навика да отговаря, когато й се прави забележка, освен, че счупило шест от най-хубавите чаши за вино, не една по една и по различно време, което може да се случи на всеки, а всичките наведнъж! Нима полковник Рейс не смята, че това е ужасна небрежност?
— Ужасна небрежност, наистина.
— Тъй й казах и аз. И й казах, че се чувствам задължена, да напиша това в препоръката й, защото смятам, че човек е длъжен да направи такова нещо, полковник Рейс. Искам да кажа, човек не бива да заблуждава! Наред с добрите качества, трябва да се споменават и недостатъците. Но това момиче беше… наистина нахално и каза, че се надява в следващата къща, в която отиде на работа, да не пречукват хора — ужасно невъзпитан израз, чут в киното, според мен, а и нелепо неуместен, защото бедната Розмари сама сложи край на живота си, макар че, още не беше достигнала възрастта, в която хората носят пълна отговорност за постъпките си… следователят, много правилно, подчерта това… и този ужасен израз се отнася, струва ми се, за гангстерите, които се избиват с автомати и пистолети. Толкова се радвам, че нямаме такова нещо в Англия! И както казах, написах в препоръката и че Бети Арчдейл разбира много добре работата си като камериерка, че е честна и сериозна, но че чупи прекалено много и има склонност към непочтително отношение. И ако аз бях на мястото на мисиз Рийс-Талбоу, щях да чета между редовете и да не я взема на работа. Но хората в наши дни се хващат за каквото им попадне и могат дори да наемат момиче, което за един месец е сменило три къщи!
Когато мисиз Дрейк спря, за да си поеме дъх, полковник Рейс я попита бързо дали не става дума за мисиз Ричард Рийс-Талбоу. Ако е така, значи я познавал от Индия.
— Не съм сигурна — отвърна Люсила Дрейк. — Мисля, че адресът беше някъде на площад „Кадутън“.
— Значи са моите познати.
Люсила отбеляза, че светът е ужасно малък. И че старите приятели са най-добри приятели. Дружбата е най-хубавото нещо. Винаги била смятала историята на Виола и Пол за толкова романтична. Милата Виола, толкова хубаво момиче и толкова много мъже били влюбени в нея, но, о, Господи, та полковник Рейс не знаел за кого става дума! Човек толкова често си спомня за миналото!