Без Сандра се чувстваше странно подтиснат и самотен. Струваше му се, че когато двамата заедно се изправят пред някаква беда, тежестта намалява наполовина. Заедно те имаха сила, смелост, власт. Сам, той беше нищо — дори по-лошо. Дали и Сандра мислеше така? Дали сега седеше в къщата на баща си — мълчалива, сдържана и горда, но изпълнена с усещането за ужасна уязвимост?
Инспектор Кемп го посрещна учтиво, но свъсено. На масата встрани седеше униформен полицай с писалка и листове хартия. Гласът на инспектора, след като покани Стивън да седне, беше официален и строг.
— Мистър Фарадей, трябва да взема показанията ви. Те ще бъдат записани. Преди да си тръгнете, ще трябва да ги прочетете и да ги подпишете. В същото време съм длъжен да ви уведомя, че имате право да откажете да свидетелствате и да изискате да присъства адвокатът ви.
Стивън се стресна, но външно не се издаде. Усмихна се с пресилена, хладна усмивка.
— Това звучи страховито, инспекторе.
— Искаме всичко да е напълно ясно, мистър Фарадей.
— Всичко, което кажа, може да бъде използвано срещу мен, така ли?
— Ние не употребяваме думата срещу. Всичко, което кажете, може да бъде използвано в съда.
— Разбирам, инспекторе — каза Фарадей тихо. — Но не мога да разбера какво повече бих могъл да ви кажа. Тази сутрин чухте всичко.
— Срещата ни тази сутрин беше неофициална, нещо като отправна точка. Освен това, мистър Фарадей, има някои факти, които реших, че ще предпочетете да обсъдим тук. Опитваме се да бъдем максимално дискретни, доколкото разкриването на истината позволява. Предполагам, вече имате представа за какво намеквам.
— Боя се, че не.
Старши инспектор Кемп въздъхна.
— Ще ви помогна. С починалата мисиз Розмари Бартън сте били в интимни отношения…
Стивън го прекъсна:
— Кой твърди това?
Кемп се наведе напред и извади от бюрото си изписан на машина лист.
— Това е препис от писмо, намерено сред вещите на починалата. Оригиналът е заведен при нас и ни беше донесен от мис Айрис Марл, която припозна почерка като този на сестра си.
Стивън прочете: Леопард, мили…
Започна да му се гади. Гласът на Розмари… умоляващ, настояващ… Никога ли нямаше да умре миналото? Нямаше ли най-после да бъде погребано?
Той се съвзе и погледна инспектор Кемп.
— Може би сте прав в предположението, че мисиз Бартън е писала това, но по нищо не личи, че е било адресирано до мен.
— Отричате ли, че сте плащали наем за апартамент, намиращ се на „Ърлс Коурт“, двадесет и едно, жилищна собственост „Малънд“?
Значи знаеха! Стивън се зачуди дали не им е било известно още от самото начало. Той сви рамене.
— Изглежда сте много добре информирани. Мога ли да попитам защо личният ми живот трябва да се изважда на показ?
— Това няма да стане, освен, ако не се докаже, че е свързано със смъртта на Джордж Бартън.
— Разбирам. Хрумнало ви е, че най-напред съм имал любов с жена му, а после съм го убил.
— Оставете това, мистър Фарадей, ще бъда съвсем искрен с вас. Вие и мисиз Бартън сте били много близки… Разделили сте се по ваше желание, а не по желание на дамата. От това писмо личи, че се е канела да ви създава неприятности. След това е умряла — много навременно.
— Тя се самоуби. Признавам, вината отчасти може и да е моя. Аз може и да упреквам себе си за това, но то не касае законността.
— Може да се е самоубила, а може и да не е. Джордж Бартън е смятал, че не е. Опитал се е да разбере истината… и умря. Това е много показателно.
— Просто не мога да проумея защо… смятате, че може да съм аз?
— Нима смъртта на мисиз Бартън не дойде в много удобен за вас момент? Един скандал, мистър Фарадей, би бил пагубен за кариерата ви.
— Нямаше да има скандал. Мисиз Фарадей щеше да се вразуми.
— Дали? Жена ви знаеше ли за тази връзка, мистър Фарадей?
— Естествено, че не.
— Сигурен ли сте в това?
— Да, напълно. Тя нямаше представа, че между мен и Розмари Бартън има нещо повече от обикновено приятелство. Надявам се никога да не научи истината.
— Жена ви страда ли от ревност, мистър Фарадей?
— Ни най-малко. Никога не е показвала и най-дребен признак. Тя е твърде разумна за такова нещо.
Инспекторът остави последното изречение без коментар и попита:
— През последната година разполагал ли сте с калиев цианид, мистър Фарадей?
— Не.
— Но в имението ви в провинцията има известно количество?
— Градинарят може и да има. Аз не знам нищо за това.