— Трябваше да го направя веднага — отвърна Антъни. — Ако бях изчакал, може би никога нямаше да я убедя.
— Естествено, тя не е искала да го направи — добави полковник Рейс.
— Наистина много се притесни — потвърди Антъни. — Напълно нормално, според мен. Горкото дете!
— Нормално е, наистина — съгласи се Кемп и си наля още една чаша чай. Антъни отпи кафе с погнуса.
— Е — каза Кемп, — мисля, че я успокоихме и си тръгна към къщи в по-добро настроение.
— Надявам се след погребението да отиде за известно време в провинцията. Някой и друг ден настрана от неспиращата уста на леличка Люсила ще й се отразят съвсем добре, според мен.
— Може да замине. Ние няма да настояваме да остане в града — каза Кемп. — За щастие реших да не стенографираме показанията на леля й. Ако го бяхме направили, след това горкият стенограф щеше да влезе в болница.
— Инспекторе — каза Антъни, — струва ми се, че сте прав да смятате, че този случай няма да стигне до съда…, но такъв край е много неудовлетворителен… А има и едно нещо, което все още не знаем. Кой е написал тези анонимни писма до Джордж Бартън? Нямаме никаква представа.
Рейс попита:
— Браун, все още ли имаш същите подозрения?
— Рут Лесинг? Да, смятам, че е тя. Пред теб е признала, че е била влюбена в Джордж, нали? По всичко личи, че Розмари е била трън в очите й. Ако изведнъж е открила добър шанс да се отърве от нея и ако е била убедена, че ако го направи ще може да се омъжи за Джордж без никакви проблеми…
— Всичко това е така — съгласи се полковник Рейс. — Рут Лесинг наистина е спокойна, практична и действена жена — качества, безспорно необходими, за да се обмисли и осъществи едно убийство. Освен това тя едва ли е склонна да изпитва жалост, тъй като жалостта е характерна за по-емоционалните натури. Да, нищо чудно да е извършила първото убийство. Но не мога да се съглася, че би могла да извърши и второто. Не мога да си представя, че именно тя може да изпадне в паника и да отрови мъжа, когото обича. И още нещо, което я изключва като възможен извършител — защо премълча, след като е видяла как Айрис пуска под масата пликчето от отровата?
— Може и да не е видяла — каза Антъни неуверено.
— Почти напълно съм сигурен, че е — възрази Рейс.
— Когато я разпитвах, останах с впечатлението, че не ми казва всичко. Освен това самата Айрис Марл смята, че Рут Лесинг я е видяла.
— Полковник, твой ред е да кажеш какво мислиш — подкани го инспектор Кемп. — Имаш хипотеза, нали?
Рейс кимна.
— Кажи ни я. Трябва да изслушаме и теб.
Полковник Рейс погледна замислено първо Кемп, после Антъни.
Антъни повдигна вежди.
— Не казвай само, че аз съм злодеят.
Рейс бавно поклати глава.
— Не виждам никаква причина да убиваш Джордж Бартън. Мисля, че знам, кой го е убил… А и Розмари.
— Кой?
Рейс продължи замислено:
— Любопитно е, че вие и двамата подозирате жени. Аз също подозирам жена. — Той замълча и добави тихо:
— Мисля, че е Айрис Марл.
Антъни рязко дръпна стола си назад и стана. Лицето му пламна, но след малко се овладя. Когато заговори, гласът му леко трепереше, но тонът му както обикновено беше насмешлив:
— О, разбира се, нека обсъдим тази възможност — каза той. — Защо Айрис Марл? И ако е така, защо и беше да ми казва, че е пуснала пакетчето от отровата под масата?
— Защото — отговори Рейс, — е знаела, че Рут Лесинг я е видяла да го прави.
Извърнал глава, Антъни се замисли над думите му и след малко кимна:
— Аргументът се приема. Продължавай нататък. Най-напред, защо я подозираш?
— Какъв е мотивът й? Розмари е получила в наследство огромно състояние, а Айрис — нищо. Може би от години е страдала заради тази несправедливост. Знаела е, че ако Розмари умре, без да има деца, всичко ще наследи тя. Розмари е била в депресия, преживяла е нещастия, изобщо, била е в състояние, което с голяма вероятност би било прието като причината самоубийство.
— Много добре. Можеш да продължиш да изкарваш това момиче истинско чудовище! — каза Антъни.
— Не я изкарвам чудовище — отвърна полковник Рейс. — Има и друга причина, поради която я подозирам… Може да ти се стори доста пресилено, но… Виктор Дрейк.
— Виктор Дрейк?! — изненада се Антъни.
— Лошата кръв. Виждате ли, не си направих труда да изслушвам Люсила Дрейк напразно. Знам всичко за семейство Марл. Виктор Дрейк — не толкова слаб, колкото порочен. Майка му — немощен интелект и неспособност да се съсредоточава. Хектор Марл, баща й — слаб човек, порочен, алкохолик. Розмари — емоционално нестабилна натура. Семейната история е пълна със слабости, пороци и неуравновесени характери. Това означава, че тези хора са естествено предразположени към подобни деяния.