— И всичко това за пари! — потрепери Айрис.
— Невинна душа, разбира се, че тези неща се вършат преди всичко за пари. Ако не бяха те, Виктор не би се захванал с това. Рут се е съгласила да участва отчасти заради парите, отчасти заради Виктор и отчасти, защото е мразела Розмари. Да, по времето, когато се е опитала да те блъсне с колата и после, когато е оставила Люсила във всекидневната, затръшнала е пътната врата и тихо се е промъкнала горе при теб, вече е била изминала много дълъг път. Как изглеждаше тя? Възбудена ли беше?
Айрис се замисли.
— Не, съвсем не. Просто почука леко, влезе и ми каза, че всичко за погребението е уточнено. Надявала се, че се чувствам добре. След това взе голямото ми покрито с гума електрическо фенерче, отбеляза, че било много хубаво и повече не помня нищо.
— Естествено, скъпа — каза Антъни. — Защото с хубавото ти фенерче те е ударила доста добре по тила, макар и не много силно. Сложила те е край печката, затворила е прозорците, пуснала е газта, излязла е, заключила е вратата и е мушнала ключа под вратата, после е запушила процепа с килимчето и тихо е слязла по стълбите. С Кемп успяхме да се скрием в банята тъкмо навреме. После аз изтичах до стаята ти, а той проследи Рут Лесинг до не знам къде — където е оставила колата си… спомняш ли си, тогава почувствах, че има нещо нередно в начина, по който се опитваше да ни убеди, че е дошла с автобус и метрото.
Айрис потрепери.
— Ужасно е! Да си помислиш само, че някой е решил да те убие на всяка цена! Дали ме е мразела толкова много?
— Не, не мисля. Но мис Рут Лесинг е много оправна млада жена. Тя вече е била съучастница в две убийства и не би рискувала кожата си, ако нямаше сериозна причина. Без съмнение Люсила Дрейк, още същия ден, е изчуруликала пред нея за желанието ми да се оженим, а в такъв случай Рут не е имала повече време за губене. Ако се омъжиш, наследството автоматично получава мъжът ти, а не Люсила.
— Горката леля Люсила, толкова я съжалявам!
— За съжаление е, наистина. Тя е безобидна добра душа.
— Виктор арестуван ли е?
Антъни погледна ПОЛКОВНИК Рейс, който кимна:
— Тази сутрин, когато е пристигнал в Ню Йорк.
— Смятал ли е да се ожени за Рут, когато всичко свърши?
— Това е била нейната идея. И ми се струва, че е щяла да я осъществи.
— Антъни… Не ми харесват тези пари…
— Добре, скъпа… С тях ще направим нещо благородно, ако желаеш. Аз имам достатъчно средства, за да живея и да осигуря на жена си комфорт в някакви разумни граници. Ако искаш, можем да ги дарим всичките. Има домове за сираци, ще осигурим безплатен тютюн за възрастните хора… А какво ще кажеш за една кампания за подобряване на кафето в английските кафенета?
— Ще си оставя малко — каза Айрис, — така че един ден, ако поискам, да мога да стана гранд дама и да те изоставя.
— Според мен, Айрис, това не са най-добрите мисли за началото на брачния ни живот. И освен това ти нито веднъж не каза: „Тони, колко прекрасно!“ или: „Тони, колко си умен!“
Полковник Рейс се усмихна и се изправи.
— Канен съм на чай у Фарадей — обясни той. Клепачът му леко потрепна, когато добави: — Предполагам, че не искаш да дойдеш, Антъни.
Антъни поклати глава и Рейс тръгна към вратата.
Преди да излезе, той се обърна и каза през рамо:
— Добро представление.
— Това — каза Антъни, когато полковникът затвори вратата след себе си — означава най-горещо английско одобрение.
— Полковник Рейс мислеше, че съм го направила аз, нали? — попита Айрис със спокоен глас.
— Не бива да му се сърдиш — отвърна Антъни. — Виждаш ли, през живота си той е имал работа с толкова привлекателни шпионки, предаващи държавни тайни и измъкващи секретни сведения от разни генерали, че природата му се е повредила и вече не може да преценява нещата правилно. За него престъпникът просто трябваше да бъде някое красиво момиче.
— А ти откъде знаеше, че не съм аз, Тони?
— Защото те обичам, предполагам — отговори той с насмешка.
След това изведнъж лицето му се изопна и стана сериозен. Докосна с ръка малката ваза до леглото на Айрис, в която имаше клонка със сивкавозелени листа и бледоморав цвят.
— Защо това е цъфнало по това време на годината? — попита Антъни.
— Понякога се случва…, ако есента е мека…
Той извади клонката и я опря до бузата си. Затвори очи и видя кестенява коса, засмени сини очи и чувствени червени устни…
— Тя вече не е тук, нали? — каза той тихо.
— Коя?
— Знаеш коя имам предвид… Розмари… Айрис, мисля си, че е знаела, че те грози опасност.
Той докосна леко клонката с устни и я изхвърли през прозореца.