Доня Леонор бе поканила в Бургос и дон Педро Ала младият крал не беше успял да превъзмогне своето озлобление към Алфонсо; вместо да дойде сам, той бе изпратил своя министър дон Йосеф Ибн Езра.
Двамата Ибн Езра се срещнаха още преди коронния съвет, който трябваше да се състои при доня Леонор. Неприязнеността на дон Йосеф към надменния му роднина беше нараснала. Той бе изпитал гняв и същевременно огорчение, загдето дон Йеуда бе пожертвувал дъщеря си само за да се свърже още по-тясно с краля. Самият той богобоязливо и милосърдно беше издействувал допускането на малък брой франкски евреи в Арагон; но масовото им заселване в Сефарада, тъй както го искаше Йеуда, му се струваше опасно по същите причини, от които се ръководеше и дон Ефраим. А това, че Йеуда бе използувал склонността на Алфонсо към неговата собствена дъщеря, за да ръководи съдбините на страната и на еврейството, в неговите очи изглеждаше дръзка, кощунствена игра. Но и сега, както преди, с Йеуда го свързваше общият им стремеж да запазят от войната Полуострова и своите евреи. Ето защо беше предупредил братовчеда си за коварните заговори на доня Леонор и ето защо се срещна сега с него.
— Позволи ми да ти благодаря и устно за твоите писма, дон Йосеф — започна Йеуда. — Разбрах от тях, че вие сте намерили път, който ще помогне за осъществяването на съюза и на върховното единоначалие над войските.
— Да — отвърна сухо дон Йосеф, — войната срещу мюсюлманите е надвиснала заплашително над нас. Твоята доня Леонор вложи удивително много хитрина и енергия, за да направи привлекателни за моя млад господар своите предложения за примирение.
Той го изгледа строго право в лицето и многозначително продължи:
— Положително не само стремежът към войната, дон Йеуда, подтиква твоята кралица да прави толкова великодушни предложения.
И сега вече, не без известно задоволство, той му откри онова, което не му бе съобщил писмено:
— Като обезщетение за убийството на барон де Кастро доня Леонор иска да върне на неговия брат твоя кастильо.
Въпреки цялото си самообладание Йеуда побледня. Мисълта, че отново ще трябва да напусне дома на дедите си, смазваше сърцето му. Ала тутакси гордо се утеши; другият замък, който си бе изградил в Толедо, макар и невидим, бе много по-хубав, много по-здрав от която и да било, пък дори и най-великолепната сграда, издигната от камък. Отговори спокойно:
— Не бих се отказал с леко сърце от тоя дом и причините са ти известни, ден Йосеф. Но ако моята кралица е дала обещание за това на Арагон, не ще проваля съюза, като се противопоставя.
Дон Йосеф бе изненадан; Йеуда очевидно бе сигурен, че не ще стане нужда да се прости със своя кастильо, инак не би говорил толкова спокойно.
А и Йеуда си беше възвърнал вече цялата самоувереност, онова чувство на дръзка сигурност, което го бе изпълвало през последните дни. И тъкмо сега, докато говореше, му хрумна как ще може да противопостави на хитростта на доня Леонор още по-голяма хитрост. Наистина очертанията на неговия план бяха още неясни, ала той бе убеден, че когато настъпи моментът, ще намери подходящата форма.
Побърза да постави основния камък. Деловито, с предпазливостта, присъща на търговец, каза:
— Надявам се само, че изработените от вас условия за съюза ще издържат строгата проверка, на която ние, ти и аз, ще трябва да ги подложим. Откровено казано, виждам някои затруднения.
И сетне изброи множеството стопански въпроси, по които Арагон и Кастилия от десетилетия насам не бяха успели да се споразумеят. Между тях имаше спорни права във връзка с данъчното облагане на някои градове, спорни вносни и износни мита, спорове за права над пазарите.
— Ако трябва да ти отстъпя по всички тия въпроси, дон Йосеф — каза той лукаво и добродушно, — то твоят Арагон в най-скоро време ще изпревари стопански моята Кастилия.
Дон Йосеф веднага разбра накъде биеше Йеуда. Спорните стопански въпроси нямаха край; чрез тях с известна ловкост съюзът можеше да се провали. Възхитен в себе си от хитростта на Йеуда, той се съгласи с неговите планове и със същия тон на закачлива деловита игривост заяви:
— След като моят крал е съгласен да забрави оскърблението, което някога му нанесохте, всъщност вие бихте могли да се съгласите с нас по някои стопански въпроси.
— Значи, ти ще настояваш на всички ваши искания? — заключи Йеуда.
— Така и би трябвало — отвърна дон Йосеф и с Е престорена твърдост добави: — Да, ще настоявам.
Сериозно и тъжно дон Йеуда отговори:
— Моят крал положително жадува не по-малко искрено от твоя да започне войната срещу мюсюлманите, но ако вие проявявате такава неотстъпчивост, то боя се, че нищо не ще излезе от съюза.