— Дон Педро не е алчен за пари — каза доня Леонор. — Щом като ние се съгласяваме с ония пунктове, на които държи най-много, той няма да седне да се пазари за разни дребни печалби.
— Прости ми, господарке — отвърна почтително дон Йеуда, — тук не става въпрос за дребни печалби, а за първенствуващата роля на тоя полуостров. Не от любов към несговорчивостта двете страни са си оспорвали десетилетия наред тия права. Боя се, че няма да ни се удаде да се разберем толкова бързо с Арагон.
Сановниците седяха безпомощни. Спорните въпроси, за който ставаше дума, бяха доста неясни; може би наистина се целеше по тоя начин Кастилия да се лиши от значителни привилегии; ала по-вероятно бе, че двамата еврейски министри създаваха интриги, за да протакат благословената война.
И Алфонсо, като останалите, бе изненадан и смутен. Приятно му бе, че имаше основание да избегне униженията, които искаха да му наложат доня Леонор и оня хлапак Педро; щастлив го правеха и изгледите още дълго време да остане заедно с Рахел. Навярно евреинът имаше право и може би, ако отстъпеше на хлапака Педро тия мита и всички останали глупости, той наистина щеше да пожертвува първенствуващата роля на Кастилия в Испания, наследството на своя син. Ала в дъното на душата си и той като другите подозираше, че Йеуда чисто и просто иска с лукавост да му попречи да започне войната.
И тъй като радостта и чувството за вина се примесваха толкова странно у него, той грубо викна на евреина:
— Какво, да не би да трябва да преговаряме още месеци, или може би години, само защото не можете да се споразумеете вие, ти и твоят братовчед?
И сурово запита:
— Какво предлагаш ти?
Йеуда, обмислил вече отговора на подобен въпрос, отвърна:
— Това е трудно дело и мъчно е да се намери правилно решение. Какво бихте казали, ако поканим да го разреши един безпристрастен арбитър, който се ползува с безспорен авторитет?
Никой не разбираше накъде бие евреинът. Но внезапно въодушевен, архиепископът извика:
— Добре! Да се обърнем към светия отец! И без това кардиналът легат е вече на път за насам.
— По-добре е тия чисто светски въпроси да се разрешат от сведущ мирянин — възрази скромно евреинът. — Владетелите биха могли да се обърнат към августейшия баща на нашата господарка и да го замолят за посредничество. Това е деликатна задача, но тъй като от нея зависят свещената война и мирът господен, кралят на Англия едва ли ще откаже.
Предложението на Йеуда изглеждаше напълно разумно. Крал Хенри се намираше в родство както с арагонската, тъй и с кастилската династия, основно познаваше обстоятелствата, беше прочут със своята държавническа мъдрост, от него можеше да се очаква справедлива присъда. При все това, тъй като предложението идваше от Йеуда, всички се усъмниха.
Доня Леонор беше сигурна: между думите на евреина и действителните му, лукави и коварни замисли имаше толкова малко общо, колкото между вълнистата повърхност на морето и вечния покой, царящ на неговото дъно. Изпълнена с подозрения, тя се мъчеше да прозре по-бързо истинските му цели. Нейният баща Хенри, който все още продължаваше да отлага собственото си участие в кръстоносния поход, положително разбира какви изгоди извлича Испания от своя неутралитет. Освен това той несъмнено ще прецени, че започнат ли богоугодната си война срещу мюсюлманите на своя полуостров, испанските крале ще се обърнат за военна помощ и към него, а той не бе от ония, които охотно даваха. Следователно крал Хенри нямаше никакви причини да ускори примиряването между Кастилия и Арагон; обратното, той ще мисли и обмисля безкрайно и накрая ще присъди решение, което няма да задоволи никого. Мръсна хитрост бе изнамерил евреинът. С главоломна бързина тя се зае да обмисля как да осуети плановете му. Ще замине за Сарагоса и ще убеди дон Педро да не се поддава на брътвежите на своя евреин. Ще изпрати искрено писмо на баща си, ще сподели с него цялата си болка и ще го замоли настойчиво да ускори решението си. Но ах, нали и сам английският монарх неведнъж бе изпитвал и вкусвал от тая нечестива страст; ако някой изобщо можеше да разбере разпътните радости и грижи на Алфонсо, това беше именно нейният баща, Хенри. С горчивина доня Леонор осъзнаваше, че не може да се бори с хитростта на Ибн Езра.
И Алфонсо прозря с пъргавия си ум мислите на своя дон Йеуда. Беше излязло тъй, както подозираше той от самото начало: евреинът искаше да попречи на свещената война, пък дори и само заради бежанците, които бе приютил в страната.
„Но криво си е направил сметките — мислеше Алфонсо. — Няма да седна да се пазаря с Педро за дреболии. Няма да се обръщам към татко Хенри, та да ми намигне снизходително: «Е, хайде да оставим момчето да се позабавлява и понаслаждава на страстите си.» Няма да допусна тоя евреин да ме води за носа. Няма да заплатя любовта на Рахел с безсмислени преговори и разтакания.“