Тъй чувствуваше и тъй мислеше Алфонсо през краткото мълчание, последвало думите на евреина.
Сетне, ужасен сам от себе си, той се чу да казва:
— Какво смятате, доня Леонор, и вие, благородници? Нашият ескривано според мен намери добър изход. В целия християнски свят едва ли има друг по-добър съдия за едно толкова оплетено дело от мъдрия августейши баща на нашата кралица. Мисля, дон Йеуда, че ще сторим тъй, както предлагаш ти.
Пета глава
За да осигури успешния изход на начинанието, Йеуда уведоми с поверително писмо своя търговски приятел Аарон от Линкълн, финансовия съветник на крал Хенри Английски, за какво се отнасят всъщност споровете на двамата испански крале и го замоли за съдействие.
Сетне, преди да потегли обратно за Толедо, изпрати, както изискваше учтивостта, подаръци на кралицата. Дръзко скъпи подаръци — най-фини парфюми, голяма кутия от слонова кост за тоалетни принадлежности, пълна с гребени, фибули за коса и помади, а освен нея едно великолепно изработено ковчеже с брошки, пръстени, клипсове, скъпоценни камъни; също така обувки с прикрепени отгоре огледалца, така че тази, която ги носеше, винаги можеше да се огледа в тях.
Доня Леонор бе възмутена от дързостта на човека, който, сякаш за да я утеши за поражението, което й бе подготвил, й изпращаше толкова скъпи дреболии; изпита силно желание да върне подаръците. Но досега тя се беше държала като истинска дама, ще остане дама и занапред. Освен това подаръците й се харесаха. Задържа ги и написа благодарствено писмо.
През това време в Кастилия пристигнаха първите еврейски бежанци от Франкия и както бе предсказал дон Ефраим, тяхното идване даде на архиепископа и на враждебно настроените грандове желания повод да започнат отново насъскванията си. Евреинът, твърдяха те, не използува приходите от Саладиновия десятък за въоръжаване за свещената война, а пилее парите да заселва в страната нови тълпи от неверници и измамници.
Тия подстрекателства не уловиха място. Та нали успехите на новото управление бяха напълно осезаеми. Благоденствието на страната нарастваше и това бе добре дошло за всекиго. Хората разполагаха с повече пари, отколкото преди, в страната се стичаха непознати досега стоки, появиха се нови насаждения, нови работилници, нови магазини. Всичко, до което се докосваше Йеуда, процъфтяваше.
По това време при него пристигна един учен от наварския град Тудела на име раби Бенямин, високо почитан и уважаван човек. Този Бенямин от Тудела бе посветил живота си на науката — на изучаването и описанието на земята; току-що бе завършил второто си голямо пътешествие с научна цел, което го бе отвело от тая западна част на света чак до източната му граница, до Китай и Тибет. Беше изследвал преди всичко условията, при които живеят евреите след разпръсването им по цял свят, но наред с това бе събрал и всевъзможни други научни познания и навсякъде се беше срещал с могъщите люде — включително султан Саладин и папата. Сега се готвеше да опише в една книга резултатите от пътешествието си. „Масеот Бенямин“ — „Пътешествията на Бенямин“ щеше да бъде озаглавена тая книга и много млади учени от Академията на дон Родриге му бяха обещали да я преведат и на латински, и на арабски.
И така, сега този Бенямин от Тудела дойде да засвидетелствува почитта си към нашия господар и учител Йеуда Ибн Езра; искаше на всяка цена да се запознае с човека, променил тъй благотворно облика на Полуострова през годините на неговото отсъствие. Йеуда засвидетелствува голяма почит на прочутия учен. Показа му библиотеката със скъпите книги и свитъци, показа му строежа на синагогата, разведе го из манифактурите, които бе основал. Раби Бенямин гледаше и слушаше с внимание и разбиране на познавач.
На трапезата раби Бенямин заразказва в присъствието на Муса за своите пътешествия. Запитан от дон Йеуда, той описа живота на евреите от Изтока. Във Византийската империя и в светата земя евреите били подложени на големи тегла поради кръстоносните походи, но в Кайро и в Багдад живеели в мир и сред голямо благополучие. Разказа за реш-галута, за ексиларха, върховния предводител на източното юдейство. Неговата резиденция се намирала в Багдад и сам халифът го признавал за вожд на евреите. Имал пълномощие да управлява своите единоверци „с тояга и бич“ и разполагал с правото да събира данъци, да раздава правосъдие и да упражнява всякаква власт над евреите от Вавилония, Персия, Йемен, Армения, а също тъй и над евреите от Междуречието и Кавказ; властта му се простирала чак до границите на Тибет и Индия. Когато халифът въздигнал в тоя сан сегашния реш-галута, нашия господар и учител Даниел Бен Хасдаи, гръмогласно възвестил пред целия си народ: